Все повече се говори в наше време за конфликти в различни сфери на живота.
В 21-ви век вече са натрупани огромни теоретични, а и практически познания, относно природата на конфликта, както и за начините за неговото разрешение. От своя страна нашето време се характеризира с изключителни по мащаб и интензивност конфликти, обхванали територията на цялата планета, непознати до преди това в човешката история. Те налагат нови подходи, концептуални схеми и практически решения. “Пришпорвани” от нуждите на социалната практика, едни от най-дълбоките умове на човечеството се занимават с проблема за конфликтите, както на теоретично, така и на практическо равнище.
Вижте още: Устойчиво управление на персонала.
Конфликти и конфликтология.
През първата половина на 20-ти век собствено конфликтологичните изследвания са се водили в руслото и парадигмите на другите обществени науки и преди всичко на философията, социологията и психологията, като самата конфликтология не е била обособена като отделна и самостоятелна наука.
През втората половина на 20-ти век конфликтологичната проблематика вече постепенно се оформя като отделен клон на научното познание, но не откъсната от останалите науки за обществото. В рамките на последната четвърт на този век основният акцент в конфликтологичните изследвания се поставя върху разработката на практически решения за профилактика и урегулиране на конфликтите. Сред обществознанието се ражда една нова междудисциплинна наука – конфликтология, която има свои проблеми, цели и задачи.
Какво се случва днес?
Конфликтологията вече е оформена научна система от възгледи, основана на нови парадигми. Парадигмата е ново основополагащо положение в науката, което заема глобално и водещо място в нея за относително продължителен период от време. Така например във физиката има Нютонова и Айнщайнова парадигма, в политологията има социалистическа, либерална и консервативна парадигма и т.н. Парадигмата е средство за познание, което не заменя предмета, а го отразява. Докато концепции има в рамките на една и съща парадигма. В днешно време не може категорично да се твърди, че съществува една общоприета теоретична парадигма за природата на конфликтите, която дава изчерпателен отговор на многобройните въпроси на научното дирене и социалната практика.
Бихме могли да откроим следните общотеоретични парадигми, които са възникнали исторически и имат общообяснително значение за разбиране на същността на конфликта на работното място.
- социалният конфликт има както положителна, така и отрицателна страна и се явява не само дисфункционален, а е и съзидателен и функционален;
- социалният конфликт може да се регулира в определена степен; той е една от водещите и господстващи парадигми в тълкуването природата на конфликта.
Конфликт – причини.
Погледнато в широк смисъл причината за конфликта е това явление, което предопределя неговата поява, последващо развитие и в крайна сметка неговия завършек. Напълно очевидно е, че не всяко явление от индивидуалния живот на субекта или от реалния живот на обществото, е в състояние да предизвика конфликт.
В основата на причината на всеки социален конфликт стои обаче определена осъзната потребност, която се проявява като интерес. Не всеки интерес води до конфликт между субектите, социалните групи, обществата, държавите, а само този, който е свързан с удовлетворяване на дефицитни потребности. В края на краищата най-фундаменталната причина на всеки конфликт се свежда до следното – това е противоречие между интересите на обществото (индивиди, социални групи, социални слоеве), по повод на осъзнатия им дефицит на потребности.
Формулата за причинността на конфликта може да бъде представена като единна система, съставена от три елемента:
- „субекти“,
- „интереси“,
- „действия“.
Интересите се явяват подбудители на активността и действията на субекта. Общото между потребностите и интересите е, че те имат отношение към стремежите на хората и съответстващото им поведение. Между потребности и интереси съществуват обаче и разлики. Потребностите обикновено насочват индивидите към придобиване на тези блага, които са им жизнено необходими.
Причинността и развитието на конфликта може да бъдат представени и по следния начин:
1) противоречие, което е обективна причина за конфликта (източник на конфликта);
2) субектите и социалните групи, като носители на това противоречие (те имат различни интереси);
3) позициите, благата и ресурсите, по повод на които субектите и социалните групи встъпват в конфликтно взаимодействие;
4) активни действия на субектите на конфликта (противоречие на интересите изразяващо се в действия).
