Енергийна потребност

Човекът, както всички живи същества, се нуждае от енергия и хранителни вещества. Организмът ги набавя чрез храна, която в храносмилателната система се разгражда до отделни хранителни съставки, достъпни за усвояване.

Енергия и хранителни вещества са необходими за:

• поддържане на телесната температура (основна част от енергията),
• осигуряване на телесните функции (движение, мускулна дейност, храносмилане, работа на органите и др.),
  поддържане на умствените функции,
• растеж,
• възстановяване на изгубени части на тялото (коса, нокти, кожа),
• обмяна на веществата.
• Енергийни единици:

1 килокалория (kcal) = енергията, необходима за загряване на 1 литър вода с 1°C (от 14,5°C до 15,5°C),

Обща енергийна потребност:

Общият енергиен разход включва два основни компонента:

1. Базов метаболизъм (основен разход):

Базовият метаболизъм съответства на количеството енергия, от което човек се нуждае за 24 часа, когато лежи в пълен покой, за да поддържа телесната температура и за функционирането на всички органи като сърдечна дейност, дишане и др. Различни фактори като пол, възраст, размер, тегло, мускулна маса, стрес, хормони, климат, болести, лекарства и др. оказват влияние. Базисната скорост на метаболизма заема най-голямата част от общата енергийна нужда.

Основно правило за изчисляване на основната скорост на метаболизма за 24 часа:

а) Телесно тегло × 100, например, с телесно тегло 60 kg: 60 × 100 = 6000 kJ
б) 1 kcal на kg телесно тегло на час, например при телесно тегло 60 kg: 60 × 24 = 1440 kcal

Допълнителни фактори, влияещи върху енергийната потребност:

• Деца и юноши: По-високи енергийни нужди заради растежа.
• Бременни и кърмещи жени: Увеличени енергийни потребности.
• Възрастни хора: Намалени енергийни нужди поради по-слаба физическа активност и забавен метаболизъм.
• Спортисти: Значително по-висок енергиен разход поради интензивни тренировки.

2. Допълнителна енергийна потребност за физическа активност

Това е енергията, изразходвана за физическа дейност, работа, спорт, движение, домакинска работа и др.
Енергийните потребности варират според нивото на активност:

• Лека физическа активност: +30-50% от базовия метаболизъм
• Умерена физическа активност: +50-70% от базовия метаболизъм
• Висока физическа активност: +100% и повече

Това включва както професионални, така и дейности за свободното време.

Стойността PAL (ниво на физическа активност) се използва за изчисляване на разхода на енергия като мярка за физическа активност. Това се получава чрез разделяне на общата енергийна нужда на основната скорост на метаболизма. Факторът обикновено варира между 1,2 и 2,4. Интензивното спортуване в продължение на 30 до 60 минути всеки ден повишава стойността на PAL с 0,3.

PAL стойност = Обща енергийна потребност : Скорост на метаболизма

Обща енергийна потребност

Енергията, която е необходима за метаболизма и физическата активност, формира общата енергийна потребност. Тя може да се изчисли чрез умножаване на скоростта на метаболизма по стойността на PAL.

Доставчици на енергия и тяхната енергийна стойност:

1 g въглехидрати осигуряват…………………… 4 kcal/ 17 kJ
1 g мазнини осигуряват…………………………. 9 kcal/ 37 kJ
1 g протеини осигуряват ………………………… 4 kcal/ 17 kJ
1 g алкохол осигуряват ………………………….. 7 kcal/ 29 kJ

Ориентировъчни стойности за средната енергия прием за хора от различни възрасти

Зависимост от основния метаболизъм и нарастваща физическа активност (според: референтни стойности на DACH 2013 г.)

Енергиен баланс

Ако сравните приема и разхода на енергия, възникват три възможности:

Балансиран енергиен баланс

• Погълнатата енергия и разходърт на енергия са еднакви.
• Последствие: Няма наддаване, няма загуба на тегло!

Положителен енергиен баланс

• Доставянето на енергия е по-голямо от потреблението.
• Последица: наддаване на тегло.
• Корекция: Яжте по-малко и/или бъдете по-активни физически!

Отрицателен енергиен баланс

• Доставената енергия е по-малка от консумираната.
• Последствие: загуба на тегло
• Корекция: Яжте повече и/или бъдете по-малко физически активни!

Връзката между енергийния прием и енергийната консумация трябва да бъде балансирана с разумна диета.

Индекс телесна маса

Индексът на телесната маса (ИТМ, body mass index, BMI) e медико-биологичен показател. Той служи за определяне на нормалното, здравословно тегло при хора с различен ръст и за диагностициране на затлъстяване и недохранване.
Изчислява се като се вземе предвид съотношението на телесното тегло в килограми към височината в метри на квадрат. Въпреки това, много едри хора могат да имат стойности на ИТМ над 25, без да имат много телесни мазнини и следователно не се счита, че са с наднормено тегло.

Стандарти на СЗО

• Поднормено тегло: ИТМ < 18.5
• Нормално тегло: 18.5 ≤ ИТМ < 24.9
• Наднормено тегло: 25 ≤ ИТМ < 29.9
• Затлъстяване: ИТМ ≥ 30

Изчисление на индекс на телесна маса

ИТМ = Тегло (kg) : (Ръст в метри  .  Ръст в метри)
ИТМ = 75 : ( 1,8 . 1,8)  = 3,24
ИТМ = 75 : 3,24 ≈ 23,15

Според стандартната класификация на Световната здравна организация (СЗО), този индекс попада в категорията „нормално тегло“ (18.5 – 24.9).

Обиколка на талията

Рискът от развитие на редица незаразни заболявания е свързан с обиколката на талията. Хората с наднормено тегло, особено в областа на стомаха, имат по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания и диабет. Опасен е не самият голям корем, а мазнините около вътрешните органи. Те се натрупват, например, около червата, черния дроб или стомаха. Коремните мазнини също произвеждат хормони, които повишават кръвното налягане, нивата на липидите в кръвта и кръвната захар. При жените обиколката на талията не трябва да надвишава 80 сантиметра, а при мъжете – 94 сантиметра.