Сифон за газирана вода – ето неговата история и възможности за употреба.
Естествените газирани води от вулканични извори винаги са били ценени заради уникалните си свойства. Газираната естествена вода се е смятала за лечебна. Нейният успокояващ ефект я прави популярна за лечение за лошо храносмилане. Съхранението и транспортирането на такива минерални води обаче е скъпо. Липсата на странични ефекти от чаша газирана вода, за разлика от много други лекарства от онова време, мотивира учените да търсят начини за създаване на изкуствени аналози на содата.
Кой прави първата крачка?
За първи път английският химик Джоузеф Пристли успява да създаде изкуствена газирана вода през 1767 г. Ученият провежда експерименти с газа, който се отделя по време на ферментацията на бирата. В един експеримент той насища чиста вода с въглероден диоксид. В същото време водата започва да съска и отделя много мехурчета на повърхността. Изследванията си описва в специален труд през 1772г.
Джоузеф Пристли
През 1770 г. колегата му от Швеция, Торберн Бергман, изобретява уред за насищане на водата с въглероден диоксид.
През 1783 г. Йохан Якоб Швепе, подобрява устройството, с което поставя производството на газирана вода. Тоест, той е бащата на първата газирана напитка в света.
Какво се случва през 19-ти век?
В края на 19-ти век учените продължават да експериментират с методи за насищане на водата с газ, за да постигнат максимален ефект. Тогава англичанинът Чарлз Плинт изобретява главата на сифона през 1813 г. Това устройство прави възможно дозирането на порции, като същевременно поддържа водата газирана. Но сифоните трябвало да се пълнят на места, оборудвани за тази цел.
През 1832 г. британският изобретател Джон Матюс решава този проблем. Той създава апарат за изкуствено газиране в количества, необходими за аптеките и търговията. Проектът на Матюс е прост, но практичен. Апаратът се състои от камера, облицована с олово, в която сярната киселина се смесва с калциев карбонат за образуване на въглероден диоксид. Газът се изпраща в резервоар със студена вода, след което се разклаща за разтваряне на газа във водата. После минава през тръби до дозиращия вентил. Процесът на приготвяне на газирана вода все пак е опасен. Отначало превозните средства избухват поради конструктивни дефекти и ненадеждността на оборудването. С течение на времето системата е подобрена и защитена.
Пикът на газираната вода е от 20-те до 30-те години на миналия век, когато повечето сифони са направени от чешко стъкло. Днес сифони от тази епоха могат да бъдат намерени само в антикварни магазини.
Сифон за газирана вода за домашна употреба.
През 50-те години на миналия век е пуснат модел сифон за газирана вода за домашна употреба, който все още е доста голям и недостъпен за повечето семейства. Популярността на сифоните започва да намалява от края на 80-те години на миналия век, тъй като газираните напитките се появяват на пазара в големи количества. Но в последните години отново се търсят сифони, защото се ползват от хора, които са фенове на здравословните напитки. Те ползват био сиропи за целта, които газират.
В момента в магазините могат да се закупят различни сифони – изработени от пластмаса или неръждаема стомана. Устройството от неръждаема стомана се счита за по-надеждно и изглежда по-естетично. Съвременните сифони са безопасни, имат специален вентил, така той няма да позволи на апарата да се спука от високо налягане.
