От 2020 година има тенденция за ревизиране на термина „синдром на китайския ресторант“ (Chinese Restaurant Syndrome).
Японската компания Ajinomoto е известна с това, че произвежда мононатриев глутамат и е на мнение, че „синдром на китайския ресторант“ е расистко определение.
Обикновено наричан MSG, овкусителят предизвиква образи на мазни ястия, последвани от главоболие и куп неприятни последици за здравето, в това число и на провокиране на онкологични проблеми. Това е наложен стереотип от доста публикации в миналото. Днес, въпреки многото нови проучвания, относно реабилитацията, монатриевият глутамат се приема подозрително.
От началото на 2020 година компанията Ajinomoto стартира кампания за възстановяване на репутацията на MSG, като си поставя една невероятна цел – промяна на описанието на „синдром на китайския ресторант“, свързан с употребата на монатриевия глутамат, в Merriam-Webster’s Dictionary. Речникът е расистки и ненаучен, твърди компанията-производител. Има доста несправедливо обвинение за свойствата на MSG.
Издателят е принуден да промени определението за „синдром на китайския ресторант“.
За да стане промяната се изпраща идеозапис на кампания с участието на азиатско-американски знаменитости, заявяващи, че „MSG е вкусен“. Те призовават за редакция издателя.
Какво е „синдром на китайския ресторант“ според Merriam-Webster’s Dictionary?
Ето какво точно се пише:
“A group of symptoms (such as numbness of the neck, arms, and back with headache, dizziness, and palpitations) that is held to affect susceptible persons eating food and especially Chinese food heavily seasoned with monosodium glutamate.”
Тоест, определени са симптоми като изтръпване на врата, ръцете и гърба, заедно с главоболие, световъртеж и сърцебиене при хора, които консумират храна и особено китайска храна, силно подправена с мононатриев глутамат.
За първи път този израз се появява в речника през 1993 г., но влиза в английския език десетилетия по-рано.
Етимологията се проследява до писмо от проф. Робърт Хю Ман Квок през 1968 г., което се появява в New England Journal of Medicine. В него се твърди, че китайската храна поражда здравословни проблеми.
Чак през 2018 година мистерията е разгадана – оказва се, че това писмо е шега, породена от един бас. Ховард Стил, вече на 96 години обяснява, че е написал писмото заради бас от 10 долара.
Писмото е разкрито като измама, но митът остава. Американската администрация по храните и лекарствата отдавна е одобрила MSG за консумация и проучванията не успяват да покажат, че монатриевият глутамат причинява предполагаемия “синдром”.
Как работи MSG?
Усилвателят на вкуса действа, когато молекулите MSG се свързват с рецепторите на езика, които естествено усещат ключовия ароматичен химикал, който се съдържа – глутаматът. Това, е съединение, естествено открито в храни – от кърма до пармезан.
MSG е патентован през 1909 г. от японския химик Кикунае Икеда, който описва неговия неизразителен вкус като “умами”, сега признат за един от петте основни вкуса.
В Интернет има безброй статии за вредата на MSG. Описани са доста неблагоприятни ефекти, които се разпространяват от средата на 20-ти век. Всъщност няма проучвания, които да установят някакъв приет механизъм за увреждане.
Преглед на научната литература от 2019 г. в списание Food Science and Food Safety заключава, че твърденията, свързващи MSG с огромен набор от заболявания, са необосновани.
Ако статията е провокирала интереса Ви, споделете я в социалните мрежи, за да помогнете да излезе истината за монатриевия глутамат.
Permalink