Дюля

Есента е тук и днес ще ви представим един специален плод – дюля.

Дюлята (Cydonia oblonga) расте на дърво, което принадлежи към семейство Розови. Дюлевите дървета достигат 3-4 метра височина и живеят до 60 години. Плодовете на култивираните сортове тежат около 2 килограма, а дивите не надвишават 100 грама.

Вкусови качества.

Пресният плод е жилав с тръпчив, стипчив и кисел вкус. Варените плодове стават сладки и наподобяват круша. Дюлята се характеризира с приятен екзотичен аромат, съчетаващ кисела ябълка, неузряла круша, тропически плодове, есенни цветя, кора от дървета и подправки.

История и родина на продукта.

Дюли са започнали да се отглеждат преди повече от 4 000 години. Родната земя на растението е Кавказ и Северен Иран. В тази област дърветата все още могат да бъдат намерени в дивата природа. През XII в. пр. н. е. дюлята достига Мала Азия, а през III в. пр. н. е. – в Гърция.

• В древна Гърция се е считала за символ на щастие, любов и плодородие. Младоженците трябвало да ядат този плод в деня на сватбата си.
• Латинското наименование на растението (сидония) идва от град Сидон, разположен на о-в Крит. Дюлевите дървета се отглеждат в тази област от I век пр.н.е.
• Римляните пренасят растението във Франция и Италия през IX век. От Франция дюлята се разпространява в Англия през XIV век. А през XVII век е пренесена в Северна и Южна Америка, Африка, Австралия, Нова Зеландия.

Днес растението се отглежда в повече от 40 страни по света. Дюлевите дървета са особено разпространени в Узбекистан, Таджикистан, Азербайджан, Турция, Испания, Аржентина, Алжир, Сърбия, Русия и Украйна.

Видове и сортове.

Известни са повече от 400 сорта дюли. Всички те се подразделят на 5 групи: ябълкова, крушовидна, португалска, мраморна и пирамидална дюля.
Ябълковата, крушовидната и португалската дюля са класифицирани като градински форми, а мраморната и пирамидалната дюля са декоративни. Листата на мраморната са покрити с бели и жълти петна, короната на пирамидалната дюля прилича на пирамида.

• Ябълковите дюли са подобни на вкус на ябълките, а крушовите и португалските сортове са подобни на крушите. Крушовидната дюля е по-сочна и сладка, а ябълкообразната – по-рано узряваща.
• Известни са още китайска, японска и вечнозелена дюля или доциния. Въпреки че са близки до обикновената, те принадлежат към различни родове. Китайската дюля е единственият представител на рода Pseudosidonia. Японската принадлежи към род Chenomeles, а вечнозелената е от рода Dotsinia.

Запознайте се и с нара в статията ТУК.

Здравословни ползи.

Дюлята е пълна с много полезни вещества:

• витамини (аскорбинова киселина,
• бета-каротин,
• тиамин,
• ниацин,
• рибофлавин),
• протеини,
• аминокиселини (съдържа 17 от 20 известни),
• мазнини,
• въглехидрати (глюкоза, захароза, фруктоза, нишесте),
• фибри,
• антиоксиданти,
• пектини,
• катехини,
• флавоноли,
• антоцианини,
• органични киселини (лимонена, ябълчена, винена, оксалова, кафе, цинхона, малеинова, хлорогенова, тартаронова),
• етерични масла,
• етилови естери,
• танини,
• минерали (калий, натрий, мед, алуминий, манган, кобалт, фосфор, сяра, бор, титан).

Химическият състав на плодовете може да варира значително в зависимост от сорта и мястото на растеж.

Дюлята държи рекорда по съдържание на желязо. 100 грама плодове съдържат двойна дневна доза от този елемент. Богата е и на калий. Затова е от съществено значение за хора със сърдечни заболявания.

По отношение на концентрацията на витамини, пектини и органични киселини дюлята превъзхожда ябълките и крушите.

Дюлята има благоприятен ефект върху храносмилателната система. Тя, подобно на активен въглен, има адсорбиращ ефект и почиства червата.

Приложение в кулинарията.

Преди да приготвите дюлята за обработка, трябва да премахнете семената. Те съдържат гликозида амигдалин, който се превръща в цианид в стомаха и може да причини отравяне. Суровите плодове почти никога не се използват в кухнята. Обикновено те се варят, пържат, пекат, задушават, сушат и консервират.
Дюлята се използва за приготвяне на ястия, десерти и напитки.

• Добавя се към борш и зелева супа, за да придаде на ястията кисел вкус и деликатен аромат.
• Плодът придава на месото допълнителен вкус и аромат, прави го нежно и премахва прекомерното съдържание на мазнини. Пилаф с добавка на парчета дюля ще придобие уникален аромат.
• Варените и печени плодове служат като отлична гарнитура към месни ястия.
• Поради високото съдържание на пектини, дюлята се използва за приготвяне на конфитюр, желе, мармалад, захаросани плодове, пюрета. Между другото, “мармалад” се превежда от португалски като “пюре от дюля”.
• Плодовете се добавят към сладкиши, пудинги и суфлета. Те се използват и като пълнеж за пайове.
• От плодовете се приготвят напитки (сок, сироп, компот, чай), включително алкохолни (вино, ликьор, тинктури). Домашните ликьори от дюля се характеризират с изискан вкус. Те служат като отличен аперитив и вървят добре с пушени меса, сирене и плодове.

Дюлята идеално се комбинира с различни видове месо (свинско, телешко, агнешко, пилешко, гъше, патешко, пуешко), гъби, подправки, сметана и синьо сирене, хрупкави бисквити, сладко вино.