Въведеното извънредно положение, във връзка с разпространението на вируса COVID-19, предизвика промени в Кодекс на труда
Целта им в действащия Кодекс на труда е да регулират трудовите отношения в тази ситуация. става дума за нова разпоредба в КТ, чл. 120 в, съгласно която в ситуацията на извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата:
- на предприятието,
- на част от предприятието,
- на отделни работници и служители.
Това може да е за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. А когато работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.
В тази връзка е много важно да се има предвид и новата разпоредба в Кодекс на труда на чл. 267 а.
А тя гласи, че за времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120 в работникът/служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
За периода на извънредното положение работодателят може да въведе непълно работно време за работниците и служителите. Непълното работно време може да бъде въведено за целият период или само за част от него, но само за служителите и работниците, които работят на пълно работно време. Продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
Ето едно интересно предложение:
Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника/служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор. Промяната се извършва със заповед на работодателя.
Приета е и нова разпоредба във връзка с ползването на платения годишен отпуск.
Тя гласи, че когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата:
- на предприятието,
- на част от предприятието,
- на отделни работници и служители.
Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника/служителя и без негово съгласие. Това се отнася включително за работник/служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Следва да се има предвид и чл. 7, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който предоставеният платен годишен отпуск без съгласието на работника или служителя може да бъде до една втора от него.
Времето, през което се ползва отпуска се признава за трудов стаж.
Следва да се отбележи, че работодателят не може да принуждава работниците/служителите да ползват неплатен отпуск, ползването на неплатен отпуск е само по молба на работника/служителя.
Прекратяване на трудов договор в условията на извънредно положение – Кодекс на труда.
Няма промени във връзка с прекратяване на трудовия договор в условията на извънредно положение. Реално той може да бъде прекратен:
- по искане на работника/служителя,
- по волята на работодателя,
- по взаимно съгласие между страните.
Настоящата ситуация предполага, а и вече е факт за хиляди хора, прекратяване на трудовия договор по волята на работодателя, тъй като дейността на много фирми е изцяло прекратена или работата е значително намаляла. Работодателят може да прекрати трудовия договор с работник/служител на всяко от посочените основания в Кодекса на труда, стига да са налице законо установените изисквания за това.
- За фирмите, които са принудени да прекратят изцяло дейността си и при невъзможност да изплащат заплати на своите служители е налице възможност за прекратяване на трудовите договори.
Това е поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. За да е налице законно уволнение на това основание, следва да е възникнала нова обстановка, При нея реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини Те са обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието е формулирано общо.
За фирмите, чиято дейност не е преустановена, но въпреки това търпят загуби и са в невъзможност да задържат на работа всички свои служители, има решение. Налице е възможност за прекратяване на трудовия договор на основание намаляване обема на работа.
Намаляването обема на работата представлява:
- намаляване на производствената програма,
- на количеството на продукцията,
- обема на стокооборота,
- на обема на услугите.
За да бъде прекратен трудовият договор на посочените основания, работодателят следва да отправи писмено предизвестие до работника/служителя.
Ако трудовият договор бъде прекратен преди изтичане на срока на предизвестието, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за неспазения срок на предизвестието.
