Каква е историята на появата на вкусните козунаци?
Козунакът е незаменим символ заедно с боядисаните яйца за Великден. Приготвянето на козунаци и последващото им освещаване в църквата се счита за продължение на древните традиции.
Историята на появата на козунака датира от древни езически времена. Тогава е имало традиция да се освещава хляб, както и други продукти, които след края на ритуалните действия да се раздават на всички присъстващи. Освен това, преди началото на пролетната сеитба, нашите предци са пекли специален церемониален хляб, който са оставяли, за да омилостивят земята-майка и да молят боговете за благоприятно време за богата реколта.
Християнство и козунаци.
След като България приема християнството, езическите и християнските култури се сливат в тясна връзка. Така обичаят за жертвения хляб прераства в християнската традиция. Козунаците стават част от великденска трапеза, там те са от особено значение. Но пък козунакът отначало наистина е приличал повече на хляб.
Добре е да се знае! Според православната традиция козунаците започват да се пекат на Велики четвъртък за всеки член на семейството, с различни размери и винаги един голям за всички. Забранено е да се яде козунак преди освещаването му в църквата.
Какво символизира козунакът?
Великден според Новия Завет е празникът на възкресението на Исус Христос. Козунакът е неразделен атрибут на този светъл празник, напомня ни за невидимото присъствие на Спасителя и символизира победата над смъртта. Исус използва първата новозаветна Пасха за разговор със своите ученици по време на Тайната вечеря. На Великден християните има козунак и вино, които символизират плътта и кръвта на страдалеца Исус Христос. Козунакът е животворното единство на Светата Троица. И наистина в християнската религия на Великден sе отразява невидимото присъствие на Исус в центъра на масата.
Но не бива да се забравя, че свещеният хляб, както казахме, има традиции в древността.
В Гърция прототипът на съвременния козунак е хлябът, наречен artos. Първите споменавания на този гръцки сладкиш датират от 12-ти век. А козунакът, който се пече днес у нас, е съвсем различен хлебен продукт.
Ето още малко подробности!
Истинският еврейски свещен хляб трябва да е плосък, почти като палачинка. И това значително го отличава от козунака, който е обичайно да се слага на модерната великденска трапеза. Козунакът придобива модерната си висока форма едва през 19-ти век, благодарение на Западна Европа, по-точно Франция.
Козунак в българския език идва от румънски – cozonac, тоест в превод, баница с грозде. А в Румъния е от гръцката дума kuzunaki – превежда се “звънче”. За първи път думата “козунак” я има в “Словарь болгарского языка”, на А. Дювернуа. За синоним е даден празничен кравай. В края на 19-ти век козунаците са вече сравнително добре познати у нас. За това свидетелстват старите готварски книги. Там има рецепти с технологии и някои тънкости при приготвянето им.
