Конфликтология и конфликти

Все повече се говори в наше време за конфликти в различни сфери на живота.

В 21-ви век вече са натрупани огромни теоретични, а и практически познания, относно природата на конфликта, както и за начините за неговото разрешение. От своя страна нашето време се характеризира с изключителни по мащаб и интензивност конфликти, обхванали територията на цялата планета, непознати до преди това в човешката история. Те налагат нови подходи, концептуални схеми и практически решения. “Пришпорвани” от нуждите на социалната практика, едни от най-дълбоките умове на човечеството се занимават с проблема за конфликтите, както на теоретично, така и на практическо равнище.

Вижте още: Устойчиво управление на персонала.

Конфликти и конфликтология.

През първата половина на 20-ти век собствено конфликтологичните изследвания са се водили в руслото и парадигмите на другите обществени науки и преди всичко на философията, социологията и психологията, като самата конфликтология не е била обособена като отделна и самостоятелна наука.

През втората половина на 20-ти век конфликтологичната проблематика вече постепенно се оформя като отделен клон на научното познание, но не откъсната от останалите науки за обществото. В рамките на последната четвърт на този век основният акцент в конфликтологичните изследвания се поставя върху разработката на практически решения за профилактика и урегулиране на конфликтите. Сред обществознанието се ражда една нова междудисциплинна наука – конфликтология, която има свои проблеми, цели и задачи.

Какво се случва днес?

Конфликтологията вече е оформена научна система от възгледи, основана на нови парадигми. Парадигмата е ново основополагащо положение в науката, което заема глобално и водещо място в нея за относително продължителен период от време. Така например във физиката има Нютонова и Айнщайнова парадигма, в политологията има социалистическа, либерална и консервативна парадигма и т.н. Парадигмата е средство за познание, което не заменя предмета, а го отразява. Докато концепции има в рамките на една и съща парадигма. В днешно време не може категорично да се твърди, че съществува една общоприета теоретична парадигма за природата на конфликтите, която дава изчерпателен отговор на многобройните въпроси на научното дирене и социалната практика.