Мениджър и лидер – има ли разлика?
„Ръководство” без „планиране”, „организация”, „координиране” е само едно абстрактно понятие – всички тези дейности са функции, присъщи на мениджмънта и изпълнявани от мениджъра, а именно: да планира, да организира, да координира и да ръководи. Ръководството е основна функция на управлението – вземане на решения за целенасочено поведение на ръководените, съобразено с изискванията за работа и постигане на определени резултати.
Ето защо, ръководството от страна на мениджъра е отношение между него и ръководените от него. Мениджърът има права, дадени му от организацията: да взема решения, да определя цели, да набелязва посока на развитие. Затова, при взаимоотношенията „ръководител-ръководени” са заложени отношения на субординация, в чиито основи са законовата, поощрителната и принудителната власт на мениджъра, от една страна, и изпълнението и подчинението от служителите, от друга. И тук може да се появи проблем: мениджърът може да ръководи /да разпорежда и възлага/, но никой не може да определи служителите как да посрещат разпоредбите и възложените им задачи.
Има още един акцент в отношенията “ръководител-подчинени”.
Те са и междуличностни или поне са под влиянието на междуличностни отношения. Ето защо, от голямо значение е да се знае с помощта на какви междуличностни отношения може да се управлява и по-конкретно – да се ръководи.
Мениджърите имат законова власт да накарат ръководените от тях служители да изпълнят определени задачи и заповеди. Липсата на желание в служителите и равнодушието, са симптоми, че служителите не възприемат своя мениджър за водач/лидер.
Това е било и продължава да бъде проблем за мениджърите, а оттам и за организациите. Критично важното изискване за ефективно лидерство е спечеленото доверие на служителите: убеденост, вяра в способностите, намеренията, решенията на човека, който ги води – задължително условие да се появят устойчиви последователи. Както отбелязва Питър Дракър, единственото определение за лидер е “някой да има последователи”.
Често се говори за лидерството като синоним на ръководството, както и обратното.
Всъщност, ръководството и лидерството са две страни на една и съща монета. Когато става дума за екип, формалният ръководител трябва да е способен на два вида поведение: на ръководител и на водач /лидер/. Ако той е слаб в поведението на лидер – ефективността се понижава. Появата на неформален лидер не компенсира дефицита на лидерското поведение на формалния ръководител, защото крайното мнение по всички въпроси трябва да бъде негово. Поява на неформален лидер не бива да се допуска и от психологическа гледна точка – хората осъзнават слабостите на формалния лидер и престават да вярват в бъдещето на организацията.
Лидерството е тясно свързано с управлението, тъй като и двете са обвързани с категориите „влияние“ и „власт“.
Чрез своето влияние лидерът допринася за осъществяване на груповата дейност и поддържане на добри междуличностни отношения. Той се издига като неофициален ръководител спонтанно, стихийно. тоест неговото ръководство има неформален характер. Лидерът винаги трябва да бъде авторитет – той влияе, имат му доверие, разчитат на него. Следователно:
- за лидерството е валидно задължителното изпълнение на организаторска функция,
- мениджърът е официално назначено лице, чиято цел е организация на работата в трудовата група.
И вече могат да се изведат основните различия между мениджър и лидер:
- едното различие е свързано с правото на власт. Мениджърът заема длъжността, с което придобива право да упражнява власт над своите подчинени – формален ръководител. Лидерът влияе върху поведението на групата, но няма официално дадени права – неформален ръководител;
- управлението е оказване на влияние, за да бъдат подчинени действията на хората. Те трябва да спазват точно заповеди и разпореждания. Следователно лидерството е преди всичко оказване на влияние, за да могат хората да следват лидера.
Обобщено – лидерът генерира желание, ентусиазъм, подчинение. А мениджърът изпълнява делегирана законова власт в организацията.
Всеки мениджър трябва да помни, че необходимостта от съчетаване на управлението с лидерство се увеличава едновременно с увеличаване необходимостта от екипна работа. И това в пълна сила важи за работата в ресторанта.
