Етикет на храните – какво винаги трябва да има на негo
Всеки етикет на храните носи информация за продукта. Той е неговата „идентификационна карта“. В повечето развити страни, определянето на хранителната стойност на храната се регулира от закона.
Етикет на храните – ето трябва да какво съдържа!
Име и търговско наименование на продукта
По правило приетото търговско наименование на продукта има маркетингова стойност и целта му е да насърчава продажбата на продукта. Семантиката на това име и неговият звук не означават непременно състава на даден продукт, а самото име може да е измислено.
Името на хранителния продукт, за разлика от търговското наименование на продукта, предоставя информация за вида на продукта, неговата форма, съставки и как се обработва, ако е приложимо. Например: търговското наименование на продукта е „Dag-li“, а самият хранителен продукт се нарича „Риба в хрупкава панировка със сусам“ – името описва същността на този продукт.
Под името на хранителен продукт можете да разберете дали той съдържа определен компонент, или е направен с вкуса на този компонент, например: „кисело мляко с ягоди“ означава, че киселото мляко съдържа ягоди, а „кисело мляко с ягодов аромат” означава, че не е с ягода, а съдържа само вещество, което придава на киселото мляко вкус на ягода.
Ако името на хранителен продукт подчертава допълнителни компоненти на продукта и / или ако наличието на допълнителни компоненти е показано на опаковката на продукта, е необходимо да се посочи съдържанието на този компонент до името на продукта или в списъка на съставките.
Подробности за производителя, вносителя, дистрибуторската компания и опаковъчната компания
Когато купуваме определен хранителен продукт, можем да разберем кой стои зад него, според данните, посочени на етикета.
Информацията върху опаковката на храните трябва да включва следното:
- Име и адрес на производителя;
- Хранителният продукт, внесен и разпространен в оригиналната си опаковка, трябва да съдържа името и адреса на вносителя, както и държавата, в която е произведен продуктът;
- Имената на компаниите за опаковане и разпространение и техните адреси.
Брой продукти в опаковката
Обозначението върху опаковката на хранителен продукт трябва да включва количеството на продукта (нето) в опаковката. Това става в единици за тегло или в обеми, в зависимост от вида на хранителния продукт:
- Течна храна (например: напитки): количеството течна храна е посочено в единици за обем – в литри или в милилитри;
- Твърди продукти (например: зърнени храни), полутвърди или вискозни (например: мед): теглото е посочено в грамове или в милиграми;
- Твърди вещества, съдържащи се в течността (например, консервирани зеленчуци): посочва се теглото на продукта с течност и тегло без течност;
Какво съдържа продуктът?
Етикетът съдържа информация относно хранителните съставки (произход и добавки), използвани при производството му. Съставките са изброени в низходящ ред по отношение на тяхното съдържание спрямо общото тегло на продукта.
Започва се от веществото с най-високо до веществото с най-ниско съдържание. С други думи, съставката с най-високо съдържание в даден продукт ще бъде посочена на първо място в списъка на съставките. По този начин съставката с най-ниско съдържание в списъка остава последна.
Хранителна стойност
Хранителната стойност трябва да фигурира на опаковката на видно място под формата на таблица. В малки опаковки, в които е невъзможно да се посочи хранителната стойност в таблица, тя трябва да бъде посочена на ред.
За да бъде етикетирането ясно и еднородно и за да се улесни сравняването на подобни продукти, количествата, посочени в етикета, трябва да се дават на еднаква основа. Тоест, в твърдите продукти съдържанието на хранителните компоненти трябва да се посочва на 100 грама от продукта, а в течност – 100 милилитра.
Може също да фигурират и допълнителни обозначения към задължителното етикетиране, като например: броя на хранителните компоненти в цялата опаковка (например: в кутия кисело мляко), броя на хранителните компоненти в порция от продукта (например: филийка хляб в нарязан хляб или една бисквита от пакет бисквити).
При посочване на хранителната стойност е задължително да се посочи количеството калории, количеството протеини, мазнини, въглехидрати и натрий. Трябва също да се отчете количеството на холестерола, наситените мазнини и транс мазнините в храни.
Понякога опаковката съдържа и информация относно други хранителни компоненти като:
Съдържанието на фибри трябва да се посочва само ако е упоменато в продукта. Списък на количеството витамини и минерали се изисква единствено ако етикетирането на продукта включва обозначението на витамина или минерала и при условие, че количеството в продукта надвишава или е равно на максималното количество, посочено в правилника.
Срок на годност има на всеки етикет на храните
Като цяло производителят е отговорен за установяването на срока на годност на пакетираните продукти. Той определя до какъв период продуктът е използваем или до какъв период се запазват неговите свойства, качество и безопасност. И в съответствие с това производителят определя срока на годност и реда на посочването му. Срокът на годност на някои животински продукти като месо, риба и яйца обаче е определен и ограничен от закона.
Хранителният продукт не се променя за една нощ от нормален продукт, който не може да се използва. Качествените промени в хранителния продукт се случват на етапи и като правило те настъпват след определен период от време, включително в резултат на излагане на светлина, контакт с кислород, при излагане на високи температури и т.н.
- Консумирането на бързоразвалчщи се храни, включително животински продукти, чийто срок на годност е изтекъл, е опасно за човешкото здраве.
- Затова се препоръчва да се купува храна само от оторизирани лицензирани търговски обекти.
- Както и по време на покупката да се провери на самия етикет на храните, че продуктът не е с изтекъл срок на годност.
- Важно е да се знае, че след посочения срок на годност, хранителният продукт може да започне постепенно да губи свойствата си, като: вкус, текстура и т.н.