Пектин (Pektin) е растителен полизахарид и се получава главно от плодове с високо съдържание на пектин. Например от ябълка, от цитрусови плодове или от дюля.

Пектин (E440)  – същност.

Като хранителна добавка пектинът е с европейски номер на одобрение E 440. Става дума за общия термин за група разтворими фибри. Пектинът се използва в кухнята като свързващо вещество. Той се намира в сухоземните растения заедно с целулозата и изпълнява важни поддържащи функции в растенията. Пектините образуват структурната субстанция на клетъчни им стени.

Пектинът е от групата водоразтворими въглехидратни вещества, които се намират в клетъчните стени и междуклетъчните тъкани на определени растения. В плодовете той помага да се поддържа свързаността на стените на съседните клетки. Незрелите плодове съдържат веществото-предшественик протопектин. То се превръща в пектин и става по-разтворимо във вода с напредване на зреенето. На този етап пектинът помага на зреещите плодове да останат твърди и да запазят формата си. Ако плодът е презрял, пектинът в него се е разградил до прости захари, които са напълно разтворими във вода. В резултат на това презрелият плод става мек и започва да губи формата си.

Използване на пектина.

Поради способността си да образува гъст гелообразен разтвор, той се използва  за приготвяне на желе, конфитюри и мармалади. Сгъстяващите му свойства го правят полезен и в сладкарската, фармацевтичната и текстилната промишленост. Пектиновите вещества се състоят от асоциирана група полизахариди, които се извличат с гореща вода или с водни разтвори на разредени киселини. Основните източници на пектин са корите на цитрусови плодове и в по-малка степен ябълкови остатъци при производството на сайдер и сокове. Много малки количества пектин са достатъчни за образуване на желе в присъствието на плодови киселини и захар.