Заплащане на извънреден труд – важни особености
Какво означава извънреден труд?
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Това означава, че законът счита за извънреден всеки труд, който е положен в повече от работните часове, определени в трудовия договор или в заповедта за назначаване в държавната администрация, било по писмена заповед на началника, било с неговото изрично съгласие.
Поначало извънредният труд е забранен съгласно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 2 КТ. Той е допустим само по изключение по реда на чл. 144 КТ в следните случаи, изчерпателно посочени в закона:
- за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;
- за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
- за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
- за извършване на усилена сезонна работа; и
- за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.
Дори в случаите когато е допустим, работодателите трябва да имат предвид, че могат да възлагат извънреден труд в рамките на предвидените в закона ограничения. Така според чл. 146 КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
- 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
- 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
- 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Работникът или служителят има право, на основание чл. 148 КТ, да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на трудовото законодателство на друг нормативен акт или на колективния трудов договор.
Извънредният труд може да бъде положен в почивните дни или на официален празник – заплащането в тези два случая е различно.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден в работните дни в извънработно време, не е предвидено да се заплаща трудово възнаграждение с увеличение. Защото, за работниците и служителите, за които е въведено ненормирано работно време по законоустановения за това ред, работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни – с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
