От всички ястия и предмети за сервиране, чинията има най-дълга история.
Нашите предци са яли с ръце дълго време, но е било необходимо да се разделят порциите и да се сложи горещо парче месо върху нещо.
Сега чинията е навсякъде: тя е окачена на стената или е в ресторанта, а цената на някоя достига стотици хиляди долари. Има десетки различни видове чинии като материал, форма, цвят, декорация и т.н.
В началото в древни времена имало ли е чинии?
Първите чинии се появяват в епохата на неолита, тоест около 9500 г. пр.н.е. Били са направени от глина, във формата на полукълбо – за държане в ръце. По-късно се появява и плоското дъно. След това чиниите се рисуват и глазират – така чинията, изработена като чисто битов предмет, става за украса.
Декоративните изкуства процъфтяват в древна Гърция, където на грънчарското колело се изработва керамика, изпичана и глазирана, а след това художествено рисувана. Приблизително същото е положението и с чиниите в древен Египет, само че сюжетите са различни. Традицията продължава в Древен Рим. Сега тези древни чинии са с археологическа стойност: те могат да се използват за възстановяване на живота и дори историята на нашите далечни предци. При специални поводи още в древността чиниите са правени от злато и сребро, например, като скъп подарък или лично съкровище.
Чиниите в Европа и Китай.
Европейската цивилизация, уви, не е наследила изкуството на своите древни предшественици. Още през VIII век вместо чинии са използвани вдлъбнатини в маси или сладкиши. Едва през XIV-XV век се появяват чинии от дърво и калай, а след това навсякъде се разпространяват металните прибори. Първоначално чиниите били общи, сервирала се само храна на масата и всеки вемал парчета от ястието. На по-късен етап се появяват и отделните чинии, но не кръгли, а квадратни.
През 600 г. пр. н. е. китайците започват да правят чинии от порцелан и дълго време технологията на производство остава тайна. Ръчно рисуваните порцеланови чинии стрували според теглото си в злато. Така в Европа са били достъпни само за най-богатите. Освен заради ефектни картини и богата палитра, порцеланът е оценен и по друга причина. Чиниите от него са тънки, снежнобели, с мелодичен звук и в същото време доста солидни. Те не се страхуват от огън и влага, могат да се съхраняват с векове. Следователно вази, чинии и купи от онова време са стигнали до нас почти непроменени.
С времето китайският порцелан се разпространява в цяла Европа, а през XVIII век тази техника е повторена за първи път в Майсен, Германия, давайки началото на европейския порцелан. Постепенно във всяка европейска страна се появяват фабрики, които произвеждат чинии и друг порцелан за кралския двор. Минават обаче още много години, преди порцелановите чинии да станат достъпни за всяко семейство.
Как изглежда чинията днес?
Има десетки различни видове чинии: за сервиране на ястия за отделни порции, за супи и десерти, трапезни и декоративни. Те са изработени от керамика, порцелан, метали (включително скъпоценни), дърво, пластмаса, кристал, стъкло. Има и съдове за еднократна употреба. В същото време порцелановите чинии, включително и ръчно изработените, все още се използват. Подходящи са както за декорация, така и за сервиране. Да, порцеланът е твърд и издръжлив, а глазурата и багрилата са доста устойчиви. Фабриките Herend и Haviland произвеждат чинии на ръка, отделно или като част от комплекти. Има серии, посветени на запомнящи се събития, изключителни личности и благородници, както и на исторически места. Чиниите на тези марки са истинско семейно богатство и произведение на изкуството, което се предава от поколение на поколение.
