Алергичните реакции към храни се срещат както при бебета и деца, така и при възрастни. Най-често в ранна възраст се проявява алергия към краве мляко и кокоши яйца. За щастие, в много случаи тези алергии отслабват или изчезват през първите три години от живота. За разлика от тях, алергиите към фъстъци, ядки, риба и морски дарове често остават през целия живот и тези храни не бива да се консумират от някои хора.
Бебетата и малките деца с хранителни алергии са с повишен риск в по-късна възраст да развият невродермит (сърбящо кожно възпаление), астма или алергия към полени. Особено често срещана е т.нар. кръстосана алергия – сенна хрема и някои храни. При нея организмът обърква структурно сходни протеини в полените и храните (напр. ябълки, целина, моркови, лешници), като реагира с алергични симптоми и към двете.
Произход и механизъм
Хранителната алергия е имунна реакция, при която тялото погрешно разпознава безвреден хранителен компонент – най-често протеин – като заплаха. В отговор имунната система активира IgE антитела, които предизвикват отделянето на хистамин и други вещества от защитните клетки. Това води до симптоми като:
- обрив,
- сърбеж,
- подуване на устните, езика или гърлото,
- стомашно-чревни смущения,
- респираторни проблеми,
- анафилактичен шок понякога, който е животозастрашаващ
Важно е да се знае, че дори минимални количества от алергена могат да причинят тежка реакция. Затова за засегнатите е от решаващо значение строгото избягване на съответната храна и внимателно четене на етикети
Симптоми
Хранителната алергия се проявява веднага след консумация на определена храна. Най-честите начални симптоми включват сърбеж по устните, гърлото, усещане за мъх или дразнене по небцето и в устата. В по-тежки случаи се наблюдава подуване на устни, език, бузи и лигавицата на гърлото, което може да доведе до задух.
Някои хора реагират с гадене, повръщане, коремни болки или диария, докато други развиват екзема, зачервявания или обрив тип копривна треска. Особено опасни са общите алергични реакции, при които може да настъпи анафилаксия (алергичен шок) – животозастрашаващо състояние, свързано с рязко спадане на кръвното налягане и колапс на кръвообращението.
При много хора се наблюдават кръстосани алергии – например алергията към полени може да предизвика реакции и към храни като ябълки, праскови, лешници, киви, поради сходството в структурата на алергените. Това обяснява защо един и същи човек може да има реакции към повече от една група храни.
При съмнение за хранителна алергия е задължително да се направи посещение при алерголог, който чрез тестове ще установи причинителите и ще даде индивидуални насоки.
Профилактика и препоръки
Всеки човек, който вече е преживял тежка алергична реакция, трябва да има при себе си:
- лична медицинска карта за спешни случаи,
- авариен комплект, включващ адреналинов автоинжектор, антихистамини и кортикостероиди, предписани от лекар.
В кухнята и при приготвяне на храна за хора с алергии е важно да се избягва всякакъв контакт с алергена. Това включва:
- използване на отделни дъски, ножове и прибори,
- пълно почистване на работните повърхности,
- етикетиране и съхранение на продукти, за да се избегне кръстосано замърсяване.
Етикетиране на храни с алергени
Съществуват стриктни законови разпоредби относно етикетирането на храни с алергенни съставки или на такива, които могат да предизвикат нежелани реакции при чувствителни лица. Законодателството изисква всички алергени да бъдат ясно декларирани на опаковката на хранителните продукти, независимо дали се използват като основна съставка, част от смесена съставка или добавка.
Общо 14 групи алергени подлежат на задължително етикетиране. Те включват:
-
зърнени култури, съдържащи глутен – например пшеница, ръж, ечемик, овес, лимец, камут и техни хибридни сортове,
-
ракообразни и всички продукти, получени от тях,
-
яйца и яйчни продукти,
-
риба и рибни продукти – с изключение на рибен желатин и игла,
-
фъстъци и продукти от тях,
-
соя – с изключение на напълно рафинирано соево масло и мазнини,
-
-
ядки с твърда черупка – като бадеми, лешници, орехи, кашу, пекан, бразилски орех, шамфъстък, макадамия и орехи от Куинсланд,
-
целина и продукти, получени от нея,
-
горчица и производни,
-
сусамено семе и продукти от сусам,
-
лупин (вълчи боб) и производни,
-
мекотели – включително миди, калмари, октоподи,
-
серен диоксид и сулфити в концентрация над 10 mg/kg или 10 mg/l.
Целта на тази регулация е да предотврати животозастрашаващи реакции и да даде възможност на засегнатите да направят информиран избор при пазаруване и консумация. Надеждното етикетиране е особено важно при обработени и пакетирани храни, както и в кафетерии, ресторанти и кетъринг услуги, където съставките не са визуално разпознаваеми.
Хранителна непоносимост
Хранителна непоносимост е състояния, когато организмът не може да усвои определени вещества, независимо дали поради вродена липса, или поради придобита невъзможност да ги преработва. За разлика от хранителните алергии, при които е налице имунна реакция, непоносимостта не ангажира имунната система. В разговорната реч често се използва терминът „алергия“, но в този случай става дума за псевдоалергия.
Дори малки количества от непоносим компонент могат да предизвикат значими симптоми, които обаче варират индивидуално при всеки човек. Най-често причината е дефицит на определен ензим, който участва в разграждането на специфично хранително вещество.
Типични примери за такива състояния включват:
- Непоносимост към лактоза, при която липсва или е недостатъчна ензимната активност на лактазата – ензим, който разгражда млечната захар.
- Непоносимост към глутен (глутенова чувствителност, различна от целиакия).
- Непоносимост към ядки, при която липсва ензим за тяхната преработка, без да се касае за алергия.
Симптомите могат да включват подуване на корема, метеоризъм, диария, спазми, умора или кожни реакции, и често са забавени – настъпват няколко часа след консумация.
Понастоящем няма ефективно лечение при доказана хранителна непоносимост. Единствената препоръчителна стратегия е избягването на дразнещите храни. Само в някои случаи, като при непоносимост към лактоза, се предлагат ензимни препарати (лактаза), които подпомагат храносмилането и намаляват симптомите.
