Ресторантьорство в България

Ресторантьорство в България – предлагаме ви интересни исторически факти.

Характерните за древния Рим заведения се развиват и по българските земи. Край селища с минерални извори (Хисаря, Кюстендил), възникват бански комплекси със заведения за пребиваване, хранене и развлечения.

След приемането на християнството у нас се изграждат много манастири; до тях възникват странноприемници.

След падането ни под турско робство, за нуждите на пощата и на служителите си, Турция построява кервансараи. Малко по-късно се изграждат частни ханове – за­ведения за пребиваване, а в някои се предлагат храна и напитки. Към големите ханове се обособявали гостилница или кръчма.

Ресторантьорство в България след Освобождението.

След Освобождението преобладават малките, скромни заведения – гостилници, малко ресторанти и особено много кръчми и кафенета, а по-късно – дюкяни за сладкиши.

• Кръчмите са най-разпространените заведения в България след Освобождението.
• Много разпространени заведения след 1890 г. са гостилниците (ахчийниците). По-късно някои от тях се специализират; появяват се – кебапчийници, шкембеджийници.
• Преди Освобождението и особено след това в градовете е имало много кафенета. В някои предоставяли за четене вестници и игри – табла, карти.
• Когато у нас навлиза от Европа бирата, започват да се разкриват заведения за бира – бирарии.
• Значително по-малко са били ресторантите, и то предимно в столицата и в няколко по-големи града
• Появяват се едни от най-скъпите и най-атрактивни увеселителни заведения – кабаретата. Години по-късно подобни на тях ще бъдат бар-вариететата.
• Като предвестници на сегашните сладкарници се появя­ват дюкянчета, предлагащи десерти

Какво се случва с ресторантьорския бизнес след 1944 година у нас?