Вкус – защо е многоспектърно усещане

Когато опитваме храната казваме, че има определен вкус

Вкус – какво по-точно е това?

Учените са на мнение, че вкусът е многоспектърно усещане. Реално се конкурира с обонянието и човек първо усеща аромата на храната, а после – вкуса й с езика си. Но преди това, за да има реакция, храната се обработва със слюнка. За да се усети вкуса, самата храна в устата трябва да се навлажни. Храната върху сух език не дава вкусово усещане. Но когато вече е в слюнката, тя преминава през вкусовите пори на повърхността на езика.

Какво се случва после?

Следващата информация за храната идва от химически селективните вкусови рецептори, топлинните рецептори, от механичните сензори на зъбите и от дъвкателните мускули, както и втори път: от обонятелни рецептори, които са засегнати от летливите хранителни компоненти.

Учените са доказали, че чрез йонни канали се установява соления и киселия вкус, а чрез G-протеинно свързаните рецептори, човек има вкус за сладко, горчиво и умами.

След около 150 милисекунди първата информация за вкуса достига до централната мозъчна кора.

Роля за това имат четири нерва:

• Лицевият нерв предава сигнали, идващи от вкусовите рецептори, които са разположени в предната част на езика и върху небцето,
• Тригеминалният нерв отговаря за информацията за текстурата и температурата в същата област,
• Глософарингеалният нерв предава информация за вкуса от задната трета на езика,
• Информацията пък от гърлото и епиглотиса се движи по вагусния нерв.

Тогава чак сигналите преминават през продълговата медула и се оказват в таламуса в мозъка. Именно там вкусовите сигнали се комбинират с обонянието и заедно отиват в зоната на вкуса на мозъчната кора.

Обобщено: цялата информация от вкусовите рецептори, топлинната, обонянието и данните от механичните сензори, постъпва в мозъка чрез нервите. Резултатът е един: почти моментално разбираме какво ядем. Но се оказва, че разпознаването на вкуса е много сложен процес, който хората не осъзнават, когато се хранят.