Еленът, сърната, муфлонът и дивата свиня дават най-ценното дивечово месо в професионалната кухня. То е тъмно, постно, фино влакнесто при младите животни и с изразен вкус, който идва от храната и движението на животните в природата. Едрият дивеч е и най-трудният за кухнята: парчетата са различни по възраст и качество, месото лесно изсъхва, а при дивата свиня безопасността зависи от изследването за трихинела.
Статията е част от раздела Дивеч. Тук са описани видовете едър дивеч, начините на лов, търговските форми и разфасовките, съставът на месото, как се приема, оценява, оставя да узрее и съхранява, как се подготвя и как се използва в кухнята. Общите правила за ветеринарния контрол и безопасността на месото от дивеч са в хъба на раздела.
Какво е едър дивеч
Едър дивеч са дивите сухоземни бозайници, които живеят свободно в природата и се ловуват за храна. Така ги определя Регламент (ЕО) № 853/2004. Елените и другите копитни, отглеждани във ферми, по същия регламент са дивеч, отглеждан във ферми, и месото им се добива и проверява при условия, близки до тези за домашните животни. Животните в оградени ловни площи, които живеят при условия, близки до свободните, остават див дивеч.
В кухнята едрият дивеч се дели на две групи:
- Преживни (еленови и кухороги): благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, а от внос и северен елен, лос и дива коза. Месото е тъмночервено, много постно и с фини влакна.
- Дива свиня. Месото е по-светло от еленовото, по-мазно и по-сочно, а преди консумация задължително се изследва за трихинела.
↓ Статията продължава
Прочетете цялата статия
Останалата част е достъпна с Chef & Gastro Club.
Още в тази статия:
- Видове едър дивеч
- Лов и сезон
- От лова до кухнята
- Търговски форми и разфасовки
- Химичен състав и хранителна стойност
- Качествени показатели
- Узряване, приемане и съхранение
- Предварителна подготовка
