Комуникация: същност, видове и роля

Какво означава комуникация?

Комуникация – това е пренос на информация чрез езика и други средства. По тази причина има: вербална и невербална комуникация.

Вербална комуникация

• Тя използва човешката реч, естествения език, т.е. системата от фонетични знаци, която е базирана на два принципа: лексикален и синтактичен. Езикът (в психологията) е система от словесни знаци, които опосредстват умствената (преди всичко интелектуална) дейност. Езикът осигурява връзката при общуването, защото се разбира както от този, който подава информацията, кодирайки я в значенията на думи, избрани за тази цел, така и този, който я получава, като я декодира.
• Има голям брой знакови системи (символи по математика, химия, картография и др.), но най-често се ползва човешкия език при общуване. Благодарение на комуникацията чрез езика, отражението на света в мозъка на всеки отделен човек постоянно се допълва с онова, което се отразява или е отразено в мозъка на другите хора – така се получава обмен на мисли и пренос на информация.
• Речта е най-универсалното средство за комуникация и това трябва да бъде придружено от висока степен на общо разбиране на ситуацията от всички участници в комуникативния процес. Речта е вербална комуникация, т.е. процес на комуникация с помощта на език; затова често се разглежда като вид дейност. Средствата за вербална комуникация са думи с определени значения,  придобити в обществения опит. Думите могат да бъдат изговаряни на глас, написани или заменени при глухи хора със специални жестове, които действат като носители на значенията на думите. Диалогичната реч е вид реч, в която всички нейни участници са еднакво активни. Монологичната реч е твърдение, обединено от една сложна мисъл.

Интересно е да се отбележи, че има и вътрешна реч, която е специален вид беззвучна речева дейност на човека. Писмената реч е вербална комуникация с помощта на писмени текстове. Там, където хората се срещат, обикновено има комуникация. Щом двама или повече души се срещнат, то тя се осъществява.

Прочетете още: Защита от незаконно уволнение

Невербална комуникация

• Този вид комуникация (става дума за езика на тялото) е взаимодействие между индивидите без използване на думи (това става чрез изображения, интонации, жестове, изражение на лицето, пантомимика и др.), тоест без реч и езикови средства, представени директно. Инструмент на такова „общуване“ става човешкото тяло, което има широк спектър от средства и методи за предаване или обмен на информация, а това включва всички форми на самоизразяване на човека.
• Психолозите смятат, че правилното тълкуване на невербалните сигнали е най-важното условие за ефективен процес на общуване между хората. Познаването на езика на жестовете и движенията на тялото позволява не само да се разбере по-добре събеседника, но и (по-важното) да се предвиди какво впечатлениесе оставя като обратна връзка.

Много хора смятат, че общуват основно вербално, но невербалните жестове обаче са също толкова важни, колкото и езика.

Често когато двата вида комуникации си противоречат, това предизвиква раздразнение и стрес в събеседника. Различни изследвания показват, че делът на невербалното послание е по-голям от дела на вербалното съобщение.