Следва продължението на статията: „Вкусови рецептори и вкус на храната“
Ако сте пропуснали да се запознаете с първата част, то може да се запознаете с нея ТУК.
Всеки човек обожава различни вкусове, въпреки че има такива, които се харесват на почти всички хора по света. Оказва се, че и ароматът, тоест това това, което се възприема от носа, се дължи 80% или повече на вкуса. Това лесно обяснява популярността на ароматните съставки като пресни билки и подправки, настъргана лимонова кора и др. Включването на ароматни съставки може да подобри аромата на дадено ястие, както и вкуса му. Някои качества на приготвената храна се възприемат както чрез усещане за вкус, така и за мирис. Например, пикантността се свързва с вкуса и аромата на такива съставки като хрян и горчица. Те определено дразнят – макар и често приятно – носа, както и небцето.
Какво точно е Chemesthesis?
Става дума за химическата чувствителност на кожата и лигавиците. Определени усещания възникват, когато химичните съединения активират рецептори, свързани с други сетива, които могат да причинят болка, допир и термично възприятие. Тези химически индуцирани реакции не се вписват в традиционните сетивни категории за вкус и обоняние.
Този термин определено се отнася до други усещания:
- като гъделичкане (напр. изтръпването от газирани напитки);
- като изгаряне/ студ (напр. фалшивото възприемане за „горещо“ от чушки, чили или „студ“ от мента) на вкусовите ни сетива.
Вид на храната и вкусови рецептори!
При вида на някои храни се задействат доста активно вкусовите рецептори на човека. Визуалното представяне на едно ястие може значително да подобри удоволствието, което изпитва човек от него. От появата на кулинарното изкуство става по-лесно да се възпроизведе сложната форма на страхотното ястие, отколкото изискания му вкус. Атрактивно приготвената храна може да повлияе на възприемането на вкуса й по по-директни начини. Например, колкото по-наситен е цветът на ягодовото сорбе, толкова повече се възприема вкуса на плодове. Колкото по-силна е връзката между определена храна и определен цвят, толкова по-силно е въздействието на усещането за вкус. Става дума за плодове с червено, лимон с жълто и лайм със зелено. От 90-те години на миналия век с появата на авангардната кухня и така наречената молекулярна гастрономия готвачите все повече експериментират както с химичния състав, така и с представянето на ястията.
Психиката има голяма роля за вкуса на различните храни.
Човекът не е просто животински вид, който трябва да се храни, за да оцелее. Хората определено консумират храна и за удоволствие. Тя в същото време създава позитивни спомени, които провокират търсенето на същия тип ястия и продукти. Разбира се, че може и да носи негативни спомени, което пък кара хората да избягват дадени храни. А психиката на човека е деликатно нещо.
Хората усещат вкусовете както с душата си, така и с езика си. Какво друго би могло да обясни предпочитанията на възрастните към ястията на майките им спрямо тези, приготвени от елитен готвач? Това също помага да се обясни трайната привлекателност на традиционните ястия и кухни на страните по света. Те генетично са предопределени като издават дълбоко вкоренените кулинарни традиции, които са от векове наред.
Духовният аспект на вкусовите усещания е философски въпрос!
Приготвянето, готвенето и консумирането на храна е тайнство. Има безброй световноизвестни картини, отразяващи приема на храна в определена среда. Насладата от храната в подходяща атмосфера и с определени хора е потенциал за повишаване качеството на живота.
Историята показва, че най-добрите готвачи в света работят за усъвършенстване на всеки аспект от процеса на хранене – от предлаганите ястия и напитките до атмосферата в ресторанта. По този начин те издигат цялостното преживяване на ново ниво, което носи комплексно удоволствие и формира духовната страна на гастрономията.
Ако статията за вкусови рецептори ви е харесала, можете да я споделите с бутоните по-долу.
Permalink