Спелта (Triticum spelta) е вид древна пшеница.
Историята на спелта е сложна. Учените все още не могат да потвърдят точния произход на културата. Експертите смятат, че спелтата произлиза от хибридизация на Aegilops tauschii и древното зърно, emmer. Емер е зърнена култура от рода Triticum, произхождаща от Югоизточна Азия и по-късно от Близкия изток.
Това древно зърно, спелта, се нарежда сред най-старите култивирани зърнени култури в света. Консумацията на спелта датира отпреди над 5000 години, като някои доказателства сочат и над 8000 години. За разлика от пшеницата, спелтата не се е променила от библейските времена. Въпреки че е една от най-ранните култивирани зърнени храни. Днес спелтата е останала вярна на естествената си форма, за разлика от пшеницата, която е претърпяла хибридизация през годините.
Спелта се появява за първи път в Германия около 500 г. сл. Хр. Първоначално, зърнената култура се отглежда предимно в райони близо до Баден-Вюртемберг и Франкония.
Доказано е, че протеините и другите хранителни вещества в спелтата може да се различават в зависимост от географското положение на производството на културата. Тези разлики стават още по-изразени в сравнение с хранителния профил на обикновената пшеница.
Обелените зърна от спелта съдържат 63% въглехидрати, 11,6% протеини, 8,8% фибри, 2,7% мазнини и 1% минерали, както и значителни количества витамини от група В и витамин Е.
Спелтата съдържа ли глутен?
Тя съдържа глутенов протеин точно като обикновената пшеница. Но пшеницата е с по-високо съдържание на протеини и глутен. Повечето глутен в пшеницата е нейно предимство за направата на хлябове и други тестени продукти. Така и по-високите нива на глутен могат да предизвикат храносмилателни проблеми.
Структурата на глутеновия протеин, открит в спелтата, е различен от този на пшеницата. По-конкретно, глутенът в спелтата фин и водоразтворим. Като такъв глутенът от спелта се усвоява лесно. Различната структура на глутена прави спелтата разумна алтернатива за хора с лека чувствителност към глутен, но не и при цьолиакия. Глутенът в спелтата може да създаде проблеми за много хора. Днес все повече хора осъзнават, че големите количества глутен влияят негативно на храносмилането им.
Въпреки високо съдържание на глутен, в брашното от спелта пригодноста му за печене е по-лоша от тази на чистото пшенично брашно. Хлябът от спелта става сух и твърд сравнително бързо.
Ползи за здравето от приема на спелта.
За разлика от пшеницата, която се превръща в твърда маса в храносмилателната система, спелтата се разгражда и се усвоява естествено през храносмилателния тракт. В допълнение към основната хранителна стойност на това зърно е доказано също, че неутрализира галовата киселина в червата. Тя намалява вероятността от поява на камъни в жлъчката и понижава холестерола. Сравнително наскоро, през ноември 2015 г., списание Time признава спелтата като една от 50-те най-здравословни храни на всички времена. По-конкретно, това се дължи на комбинацията в нея на витамин В2, ниацин, манган, тиамин, мед, магнезий и аминокиселини.
Съвременната медицина доказва, че водоразтворимите растителни полизахариди в спелтата служат като имуностимуланти и имуномодулатори. Антитуморните свойства се проявяват и в спелтата, блокирайки тумор-продуциращите вещества и вирусите да атакуват успешно здравите клетки.
Благодарение на високото си съдържание на фенилаланин и триптофан, спелтата подобрява настроението и предпазва от депресия.
Спелта – модерната древна храна.
В сравнение с други членове на семейството на пшеницата, спелтата съдържа по-широк набор от хранителни вещества. Много учени подозират, че променливата смес от протеини и хранителни вещества в зърнената култура допринася за по-нисък риск от алергична реакция. От хранителна гледна точка, спелтата и пълнозърнеста пшеница притежават сходни качества. Консумирани в умерени количества, и двете допринасят за здравословен профил на макронутриенти. В Европа спелтата е популярна здравословна храна, известна със своя „орехов“ вкус.
