Въглехидрати – какво представляват и каква е тяхната роля?
Това са съединения, състоящи се от въглеродни, водородни и кислородни атоми, които са свързани заедно във вериги с различна дължина. Въглехидратите са две основни групи: бързи и бавни.
- Бързите въглехидрати (глюкоза, фруктоза, захароза) се намират в големи количества в сладкиши, печени изделия и др. Тялото ги разгражда моментално и веднага получава необходимата енергия, но за кратко време. След 30-40 минути усещането за ситост се заменя с глад.
- Сложните или бавни въглехидрати (скорбяла, фибри) се намират в пълнозърнестите зърнени храни, бобовите растения, зеленчуците и млечните продукти. Тялото ги разгражда на по-прости поне два часа. Така енергията в тялото се доставя дозирано и равномерно, давайки ситост през цялото това време.
Въглехидратите са най-важният източник на енергия за тялото.
Мазнините и протеините също дават енергия, но тялото първо използва въглехидратите. Ако няма налични въглехидрати, тялото започва да изгаря мазнини. Въпреки това, ако мазнините изгарят без въглехидрати, се произвеждат токсични съединения, наречени кетонови тела. Ако се натрупат твърде много от тях, се развива състояние, наречено кетоза. Тогава кръвта на човека става неспособна да пренася кислород. Кетоза се случва, когато нивата на глюкоза (въглехидрати) в кръвта се намалят и тялото започва да разгражда мазнините, за да произведе молекули на кетони. Кетоните се използват като гориво за мозъка и други органи, когато няма достатъчно глюкоза.
Кетоза може да бъде постигната чрез диета с ниско съдържание на въглехидрати (като кето диета), гладуване или интензивна физическа активност. Този процес се използва в медицинските среди при лечението на някои метаболитни състояния и за здравословно намаляване на мазнините в тялото. Важно е да се подчертае, че кетоза не е подходяща за всеки човек и трябва да бъде провеждана под медицински наблюдение или със съвет от диетолог, тъй като може да има различни ефекти и рискове, включително загуба на електролити и дехидратация.
Следва да се отбележи, че има и доказателства, че прекалено високите количества на захар при хранене може да допринесе за развитието на болести на сърдечно-съдовата система.
Въглехидратите от пълнозърнести и нерафинирани храни трябва да са за предпочитане в процеса на хранене пред тези от рафинирани захари и нишесте. Те са и са добри източници на фибри.
Фибри: същност и видове
Какво точно са фибрите?
Това са група въглехидрати, които не могат да бъдат усвоени и използвани от тялото. Следователно те не предоставят енергия. Но имат важна роля в обменните процеси. Фибрите се делят на два основни вида: разтворими и неразтворими.
- Разтворими фибри: разтварят във вода и образуват гелоподобна субстанция в червата. Те помагат да се намали нивото на “лошия” холестерол в кръвта и да се контролира нивото на кръвната захар. Разтворими фибри има в плодове като ябълки и цитруси, както и в зеленчуци като моркови и броколи, овес и ориз.
- Неразтворими фибри: не се разтварят във вода. Те помагат да се предотврати запека и подпомагат движението на храната през червата. Тези фибри се намират в пълнозърнести храни, например леща, бобови култури и кореноплоди.
Фибрите са от съществено значение за здравето – те са важни за контрола на теглото и намаляване на риска от някои хронични заболявания като сърдечни болести, диабет тип 2 и различни видове рак.
