Мазнини

Мазнини – какъв е техният състав? Какви видове мазнини има?

Мазнините принадлежат към група съединения, наречени липиди. Става дума за органични съединения, състоящи се от глицерол и мастни киселини. Те доставят енергия на тялото във високо концентрирана форма. Освен това някои мастни киселини са необходими за регулиране на определени функции на тялото. Важно е да се знае, че мазнините са носители на мастноразтворими витамини (витамини A, D, E и K). 

Мазнините могат да бъдат разделени на две основни категории: наситени и ненаситени.

Ненаситените мазнини от своя страна се делят на мононенаситени и полиненаситени мазнини. Друг вид мазнини са трансмазнините. Тези групи са на база химичните различия в техния състав. Готвачите може да не познават химичната структура на мазнините, но трябва да бъдат информирани за характеристиките им и хранителните продукти, в които се намират. Много от тях съдържат комбинация от тези три вида мазнини: винаги обикновено единият вид преобладава.

Наситени мазнини

Те се срещат предимно в животински продукти като месо, млечни продукти, свинска мас и масло. В растителните храни наситени мазнини има в кокосовото и палмовото масло. Някои клинични проучвания свързват прекомерната консумация на наситени мазнини с повишен риск от сърдечни заболявания и висок холестерол. Диетолозите препоръчват наситените мазнини за възрастни и деца да бъдат не повече от 10% от дневния прием на калории. 

Ненаситени мазнини

• Мононенаситените мазнини са първата подкатегория. Те се съдържат в зехтина, авокадото, ядките и семената. Определят се като за здравословни, защото помагат за намаляване на „лошия“ холестерол и повишаване на „добрия“ холестерол, което предотвратява развитието на  сърдечно-съдови заболявания.
• Полиненаситените мазнини включват: Омега-3, Омега-6 и Омега-9.  Например, без Омега-3 нервната и имунната система не могат да функционират нормално. Този комплекс също така регулира кръвосъсирването, свиването и отпускането на артериалните стени. Омега-3 мастни киселини се съдържат в мазни риби (сьомга, риба тон, херинга, пъстърва, скумрия), някои морски дарове (стриди, сардини, червен и черен хайвер), както и в масла (ленено, конопено).

Омега-6 мастните киселини са отговорни за метаболитните процеси в организма. Подобряват състоянието на кожата и снижават емоционалния стрес. Омега-6 се съдържа в слънчогледово, соево, синапено, рапично, сусамово, царевично масло, масло от гроздови семки и в някои видове ядки: орехи, бразилски, пекан, бадеми, лешници, фъстъци, шамфъстък.

Омега-9 мастните киселини снижават риска от инсулти и инфаркт на сърцето, регулират нивата на холестерола в кръвта, въглехидратния метаболизъм, подобряват паметта и имат противовъзпалителен ефект. Маслиновото масло, маслото от рапица, синапеното масло, какаовтоо масло, авокадото и маслините са с много Омега-9.

Полиненаситените и мононенаситените мазнини са течни при стайна температура.

Здравословни продукти с голямо количество мазнини

• Следва да отделим специално място на здравословен продукт като зехтина. Той е шампион сред растителните масла по съдържание на олеинова киселина (Омега-9). Освен това е богат на Омега-3, Омега-6, наситени мазнини, витамините К и Е и много антиоксиданти. Зехтинът е изключително полезен за храносмилането, има благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система, подобрява зрението и има антипиретичен ефект.
• Друг уникален продукт е авокадото, което също е богато на олеинова киселина, съдържа Омега-3 и Омега-6 киселини, наситени мазнини, калий, витамини К и В9 и много фибри. Този плод перфектно засища глада и спомага в процеса на отслабване, а маслото му може да се използва за пържене. Авокадото се съчетава добре с различни хранителни продукти като: риба, салата, яйца и др.
• Ядките също са богати на наситени и ненаситени мазнини, те са изключително питателни, полезни за кръвоносните съдове, мозъка и кожата. Но в същото време увеличават съдържанието на калории в диетата.

Въпреки, че консумирането на твърде много всякакъв вид мазнини е нездравословно, ненаситените мазнини се считат за по-здравословни от наситените. 

Трансмазнини

Това са мастните киселини, които според изследванията причиняват сърдечно-съдови заболявания и водят до повишаване на „лошия” холестерол в организма. Имат естествен и промишлен произход. 

Естествените трансмазнини се намират в малки количества в месото и млечните продукти от преживни животни, но те не предизвикват толкова сериозно безпокойство за здравето.

Промишлените трансмазнини са особено вредни. Те се получават в резултат на хидрогениране (по същество това е процесът на превръщане на течно масло в твърда мазнина, с която е по-удобно да се работи). Например това става с палмовото масло при производството на маргарин, който след това се добавя в торти, бисквити и други сладкарски продукти. 

Учените са единодушни, че истинските врагове на здравето са трансмазнините. Те увреждат клетъчната мембрана поради своята „неправилна“ форма, причинявайки възпаление, затлъстяване и инсулинова резистентност. Само 2 грама трансмазнини на ден увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания с 21% и смъртността с 28%. Коментарът е излишен.