Skip links

Манголд

Пътеводител в света на гастрономията

Манголд

Манголд

Манголд (листно цвекло) | côtes de bette / bette à tondre | chard / leaf beet

Манголдът е листен зеленчук от семейството на цвеклото, при който се използват както листата, така и дебелите жилки (дръжки). Сортовете с изразени дръжки се наричат стъблен манголд (Stielmangold), а тези с по-нежни листа – листен манголд (Schnittmangold). Цветовете варират от бяло, жълто, зелено до наситено червено. Листата могат да бъдат гладки или набръчкани.

Сортове и видове

  • Бял манголд – с бели дръжки и зелени листа, класически сорт
  • Червен и розов манголд (Ruby, Rhubarb) – с декоративна стойност и мек вкус
  • Многоцветен манголд (Rainbow chard) – хибриди с пъстри дръжки
  • В България се отглежда главно като градинска култура, често под името „листно цвекло"

Производство в България

Манголдът се отглежда успешно в домашни градини и малки ферми, особено в умерен климат. Засажда се напролет и се бере от юни до късна есен. Подходящ е и за повторно рязане – нови листа израстват след всяка беритба. Устойчив на засушаване и горещини.

Кулинарна употреба

Листата и стъблата на манголда обикновено се използват сготвени – задушени, запечени, бланширани, пълнени (подобно на лапад), в кишове, суфлета, лазаня. Стъблата могат да се приготвят отделно – подобно на аспержи. Класически швейцарски специалитет с манголд са Capuns – листа, пълнени с тесто и сушено месо.

Съвет

Манголдът съдържа оксалати. Варенето с изхвърляне на течността може да намали разтворимата им част; това не важи еднакво за всички техники. След измиване, бланширай за 1–2 минути и охлади. Съхранявай в хладилник, плътно увит. Най-вкусен е младият манголд – с фини листа и светли дръжки.

Прочетете още

Оставете коментар

Нямате право да копирате това съдържание.

Разгледай
Дръпни