Заплащане на извънреден труд

Заплащане на извънреден труд – важни особености

Какво означава извънреден труд?

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Това означава, че законът счита за извънреден всеки труд, който е положен в повече от работните часове, определени в трудовия договор или в заповедта за назначаване в държавната администрация, било по писмена заповед на началника, било с неговото изрично съгласие.

Поначало извънредният труд е забранен съгласно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 2 КТ. Той е допустим само по изключение по реда на чл. 144 КТ в следните случаи, изчерпателно посочени в закона:

• за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
• за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;
• за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
• за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
• за извършване на усилена сезонна работа; и
• за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време.

Дори в случаите когато е допустим, работодателите трябва да имат предвид, че могат да възлагат извънреден труд в рамките на предвидените в закона ограничения. Така според чл. 146 КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.

Продължителността на извънредния труд не може да надвишава: