Пробиотични храни – научете повече за тях и какви видове има.
Съществуват различни видове пробиотични храни, които са с пробиотици. Това са живи микроорганизми, които предоставят ползи за здравето, когато се консумират. Те могат да подобрят храносмилането, да намалят депресията и да укрепнат работата на сърцето. Ето кои са пробиотичните храни, които са супер здравословни.
Кисело мляко
То е един от най-добрите източници на пробиотици, в него има млечнокисели бактерии и бифидобактерии. Имайте предвид обаче, че не всички кисели млека съдържат живи пробиотици. В някои случаи живите бактерии са унищожени по време на обработката. Поради тази причина трябва да се чете етикета – на него трябва да е отбелязано, че в продукта има активни или живи култури.
Кефир (Kefir)
Кефирът е ферментирала пробиотична млечна напитка. Приготвя се чрез добавяне на зърна кефир към краве или козе мляко. Твърди се, че думата кефир идва от турската дума keyif, което означава „да се чувствате добре“ след ядене. Докато киселото мляко е може би най-известната пробиотична храна в западната диета, кефирът всъщност е по-добър източник. Той съдържа няколко основни щама „добри“ бактерии и дрожди, което го прави мощен пробиотик. Подобно на киселото мляко, кефирът обикновено се понася добре от хора с непоносимост към лактоза.
Саукраут (Sauerkraut)
Саукраут е фино настъргано зеле, което е ферментирало от млечнокиселите бактерии. Това е една от най-старите традиционни храни и е популярна в много страни, особено в немскоговорящата част на Европа. Киселото зеле често се използва като гарнитура. Има кисел, солен вкус и може да се съхранява месеци в херметически затворен съд. В допълнение към пробиотичните си качества, киселото зеле е богато на фибри, както и на витамини С, В и К. Освен това е с високо съдържание на натрий и съдържа желязо и манган. Полезно е само непастьоризираното кисело зеле, тъй като пастьоризацията убива живите и активни бактерии.
Темпе (Tempeh)
Темпе е ферментирал соев продукт, чийто вкус е описан като орехов, землист или подобен на гъба. Става дума за контролирана ферментация на сварени соеви зърна с плесента ризопус.Темпе е с родина Индонезия, но става популярен в целия свят като заместител на месо. Процесът на ферментация всъщност има някои изненадващи ефекти върху неговия хранителен профил. Соята обикновено има високо съдържание на фитинова киселина, растително съединение, което нарушава усвояването на минерали като желязо и цинк. Ферментацията обаче намалява количеството фитинова киселина, което може да увеличи количеството минерали, които тялото може да усвои от темпе.
Кимчи (Kimchi)
Кимчи са ферментирали, пикантни зеленчуци, използвани в корейската кухня. Зелето обикновено е основната съставка, но кимчи може да бъде направено и от други зеленчуци. Kimchi се овкусява със смес от подправки, като люспи от червен лют пипер, чесън, джинджифил, лук и сол. То съдържа млечнокиселите бактерии Lactobacillus kimchii, както и други млечнокисели бактерии, които са полезни за храносмилателната система. Кимчи, направен от зеле, е с високо съдържание на някои витамини и минерали, включително витамин К, рибофлавин (витамин В2) и желязо.
Мисо (Miso)
Мисо е японска подправка и е в групата пробиотични храни.Традиционно се прави чрез ферментация на соята със сол и вид гъбички, наречени коджи. Но и се приготвя чрез смесване на соя с други съставки, като ечемик, ориз и ръж. Най-често се използва в мисо супа, популярна храна за закуска в Япония. Мисо обикновено е солено.
Комбуча (Kombucha)
Kombucha е ферментирала напитка от черен или зелен чай с помощта на колония от „добри“ бактерии и дрожди. Консумира се в много части на света, особено в Азия. Интернет изобилства от твърдения за потенциалните здравни ефекти на комбуча.
Кисели краставички
Те се мариноват в разтвор на сол и вода. Оставят се да ферментират известно време, като използват собствените си естествено присъстващи млечнокисели бактерии. Този процес ги прави кисели. Маринованите краставици са чудесен източник на здравословни пробиотични бактерии.Те са добър източник на витамин К, основен хранителен елемент за съсирването на кръвта. Важно е да се отбележи, че киселите краставички, приготвени с оцет, не съдържат живи пробиотици.
Натто (Nattō)
Natto е друг ферментирал соев продукт, като темпе и мисо. Съдържа бактериален щам, наречен Bacillus subtilis. Това е основен продукт в японските кухни. Обикновено се смесва с ориз. Има отличителна миризма, лигава текстура и силен аромат. Natto е богат на протеини и витамин К2, което е важно за здравето на костите и сърдечно-съдовата система.
Изброените пробиотични храни намират широко приложение в модерната кухня на 21-ви век.