Млякото е суровина, от която се получава голяма група продукти: мляко за пиене, млечнокисели продукти, сметана, масло и сирена. Всяка група има своя технология, свои изисквания към състава и свои наименования, защитени със закон.
Тази статия е входна точка към раздела. Тя дава общата рамка: какво се нарича мляко, какви групи продукти има и кои наименования са защитени. Подробностите за всяка група са в отделни статии.
Статии в раздела
Разделът е подреден по групи продукти. Всяка група има отделна статия.
Какво е мляко и какво е млечен продукт
Наименованията на млякото и млечните продукти се уреждат от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти.
„Мляко“ е само нормалната секреция на млечната жлеза, получена при едно или повече издоявания, без нищо да е добавено или отнето. Наименованието се използва и за мляко, обработено без промяна на състава, и за мляко със стандартизирана масленост. „Сурово мляко“ е мляко, което не е подгрявано над 40 °C и не е обработвано по равностоен начин.
Млечни продукти са продуктите, получени от преработката на сурово мляко, и продуктите от по-нататъшната им преработка. В тях могат да се добавят съставки, нужни за производството, но не и такива, които заместват млечна съставка.
Наименованията суроватка, сметана, масло, мътеница, казеини, сирене, йогурт, кефир и кумис са запазени само за млечни продукти. Изключение правят традиционни наименования, изброени по езици в Решение 2010/791/ЕС, например „cocoa butter“ и „peanut butter“ в английския списък. С решението по дело C-422/16 (TofuTown) Съдът на ЕС потвърждава, че растителни продукти не могат да се продават като „мляко“, „сметана“, „масло“, „сирене“ или „йогурт“, дори с пояснение за растителния произход.
Наредбата урежда и имитиращите продукти. При тях една или повече млечни съставки са заменени изцяло или частично с мазнини или белтъци от немлечен произход. В наименованието им не се използва думата „млечен“ и производните ѝ, нито наименованията на млечните продукти. В търговския обект те се поставят на отделни щандове с надпис „Имитиращи продукти“. Продуктите на растителна основа с не повече от 10 % мляко или млечни съставки не се смятат за имитиращи.
Това съдържание е само за абонати
Ако искате да продължите да четете, моля, абонирайте се.
Абонирай се за Chef & Gastro Club
Вече сте абонат? Влезте в профила си:
Използвана литература
- Pauli, Lehrbuch der Küche (Edubase): Lebensmittel und Zubereitung, Milch und Milchprodukte, с. 368.
- Христова, Я. Технология на кулинарната продукция и хигиена на храненето. ИУ-Варна.
- Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, ДВ, бр. 64 от 2021 г., посл. изм. ДВ, бр. 62 от 2026 г.
- Регламент (ЕС) № 1308/2013, Приложение VII, части III и VII.
- Регламент (ЕО) № 853/2004, Приложение III, раздел IX.
- Регламент (ЕС) № 1169/2011, Приложение II.
- Решение 2010/791/ЕС на Комисията.
- Съд на ЕС, решение от 14 юни 2017 г. по дело C-422/16, TofuTown.
- Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1531 на Комисията от 18 юли 2023 г. и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1571 на Комисията от 24 юли 2023 г.
- Министерство на земеделието и храните: ЗНП „Българско кисело мляко“.
- Български институт за стандартизация: „БДС стандартите за млечните продукти остават гаранция за качеството им“.
- eAmbrosia, регистър на географските означения на ЕС (проверен през ноември 2026 г.).
- FAO, Gateway to dairy production and products: Dairy animals.
- EFSA BIOHAZ Panel (2015). Scientific Opinion on the public health risks related to the consumption of raw drinking milk. EFSA Journal 13 (1): 3940.
- Grigoroff S. (1905). Étude sur un lait fermenté comestible. Le „Kissélo mléko“ de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande.




