Е-номера – какво се крие зад тях

Е-номера – какво се крие зад тях

Е-номера – време е да научите повече за тах.

Така наречените E-номера в списъка на съставките на опакованите храни заместват химичното или общо наименование на определени хранителни добавки. Те се използват за подобряване на цвета, вкуса, текстурата или предотвратяване на развалянето на храната.

Според дефиницията на Закона за храните, хранителните добавки са вещества, които се добавят към храната, за да се повлияе на нейното качество или да се постигнат определени свойства или ефекти. Тези свойства или ефекти са свързани със:

  • срока на годност,
  • стабилността на емулсиите,
  • определените ефекти върху консистенцията,
  • външния вид или вкуса,
  • хранителните свойства на храната.

Откога датира използването на E-номерата?

Хранителните добавки се използват от векове. Древните римляни са познавали подправки като шафран, за да придадат на храната наситен жълт цвят. Солта и оцетът са били прилагани за запазване на месото и зеленчуците при дълги пътувания.

През 60-те години на миналия век регулаторните органи на храните правят стандартизиран списък на тези добавки. В Европа те се означават като E-номера (E означава Европа). Така например, витамин С ще се нарича E300 в Европа.

Какво е важно да знаем за тяхното използване?

Хранителните добавки се добиват само при производството на промишлено преработени и приготвени храни. Те са изолирани, пречистени и обикновено са химически точно определени вещества. Хранителните добавки могат да бъдат произведени от генетично модифицирани организми  или направени от продукти от животински произход. Така те биват одобрени за Е-номера.

Преди дадена добавка да може да се използва в Европа, тя трябва да премине през процес на оторизация. Тъй като Европейският съюз е стандартизирал процедурата за одобрение, добавките за всички страни от Европейския съюз са получили еднакви номера. E означава Европейски съюз или Европа. Буквата идентифицира всички вещества, които са и ще бъдат на пазара в съответствие с европейските разпоредби. Тук е пълният списък на Е-станадартите на EU подредени по номер

http://www.analytica-bg.com/pages/e-numbers-allergic-reactions/

Всички добавки в този списък са подредени във функционални класове, което прави възможно регулирането на тяхното етикетиране. Класовете посочват предназначението на веществата. Например, като багрило или консервант.

  • Консерванти,
  • Добавки, повишаващи хранителната стойност,
  • Ароматизанти и овкусители,
  • Оцветители,
  • Структуриращи агенти,
  • Антиоксиданти,
  • Емулгатори,
  • Стабилизатори, набухватели и желиращи вещества,
  • Подсладители и коректори на киселинността,
  • Други добавки

Класификацията обаче не винаги се прилага ясно за всички вещества. Някои добавки могат да са са различни задачи в зависимост от предназначението им и следователно могат да бъдат в два класа едновременно

Има ли промени в този списък?

Да, списъкът търпи промени. Някои добавки са прибавяни във времето, а други – забранявани и по този начин не са в списъка. Правната уредба кои добавки могат да се използват от хранително-вкусовата промишленост за технологични цели е регламентирана в НАРЕДБА № 4 от 3 февруари 2015 г. за изискванията към използване на добавки в храните и Закона за храните, 27 май 2020 в България. Този списък съдържа вещества, които се срещат естествено в храната, но също така и вещества, които  се произвеждат синтетично. Веществата, които се намират естествено в храната, включват ,например, каротин (E160a) или лимонена киселина (E 330). Синтетично произведените вещества са, например, подсладителите аспартам (Е 951) или цикламат (Е 952).

Етикети на храните.

По време на производството на храните добавките обикновено се разрешават да се използват в специфични случаи. Използването им е регламентирано от законовите разпоредби и трябва да бъде декларирано върху опаковката с еткет. Изискването за деклариране прави изключение и тук, тъй като може да не е необходимо да се опишат хранителни добавки, които се използват като технически помощни средства. Например, като освобождаващи агенти или набухватели. Често само тези технически помощни средства позволяват промишленото производство на храни. Такива помощни средства могат да се използват при определени обстоятелства, въпреки че не са включени в споменатия Е-списък.

Отбелязване на витамините на етикетите  – налага ли се?

Витамините се класифицират като храна поради тяхното хранително и физиологично значение. Те обаче могат да се използват като технологично вещество при индустриалното производство на храни. Например, витамин В2 – рибофлавин (Е 101) като оцветител, или витамин С – аскорбинова киселина (Е 300) като антиоксидант. Тези вещества трябва да бъдат етикетирани като хранителни добавки. Например, антиоксидант може също да се използва като консервант или пропелант.

Е-номера – регулация и вреди.

Ограниченията за броя на Е-номерата варират в различните държави в зависимост от това как местните регулаторни органи интерпретират резултатите от токсичността на продукта. Токсичността е способността на веществото да причинява вреди на човека, което често е свързано с това колко от веществото е прието.

Всичко е токсично в достатъчно висока доза. Дори кофеинът е токсичен, ако е във висока доза. Но повечето хора не поглъщат близка доза до токсичната, която би била повече от 100 чаши кафе.

Някои Е-номера са забранени  в конкретни страни. При отделни хора се проявява силна чувствителност към определени Е-та, което означава, че е от полза от внимателното четене на етикетите на храните, за да се избегнат определени номера. Но реално повечето хора консумират тези добавки в храната без да получават никакви странични ефекти.

Ако Ви е допаднала статията за Е-номерата, споделете я в социалните мрежи.

 

5/5 (2)

Хареса ли ви този материал?

Прочетете също:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нямате право да копирате това съдържание.