„Национално меню“: кои са продуктите в него?
Съставеното „Национално меню“ през 2021 г. съдържа автентични български ястия и храни, които са позабравени във времето.
Нашият екип представя малко по-подробни описания на някои ястия със странни, старинни имена, за да не бъдат забравени. Всички те са характерни за определени региони за българия. Друг е въпросът дали мястото им трябва да е в Националното меню.
Полезно информативно представяне на характерни регионални ястия и храни – някои са по-популярни, но други – са почти забравени.
- Ишмер – това е разтворено във вода брашно, което са добавя към разтопено масло. Тази смес се разрежда с вода, като се вари на тих огън. Получава се докато гладка каша, към която се слага настъргано сирене.
- Маджун каша – прави се запръжка от топеното масло и брашно. После се прибавя петмез от тиква и вода. Вари се на тих огън докато се сгъсти.
- „Еленски бут“ – специално приготвен солен и сушен свински бут в района на Елена. Имапразник на „Еленския бут“.
- Просеник – хляб, който се прави от царевично и пшенично брашно, яйца, сирене, вода, слага се олио, сол и сода за хляб като набухвател. сервира се топъл и често с кисело мляко.
- Маджун – стар сладък деликатес от тиква или диня. Продуктът се нарязва и се вари на слаб огън няколко пъти, докато се редуцира 4 пъти. Има кафеникав цвят и гъста, леко жилава консистенция.
- Лангиди – лесни бухти с брашно, яйца, сол, прясно мляко и сода за хляб.
- Нафпавок – много вкусен сурово-сушен колбас от свинско месо. Той е от разложкия край – подобен е на световноизвестни деликатеси като хамон серано и лонганиса.
- Бесмемка – яхния, която е напарвена от запържено на хапки по-тлъсто месо със запържен нарязан черен дроб, праз и ориз. Характерно е за района на Сандански.
- Кукурини – хрупкави сладки, които по принцип не са български десерт. Самата рецепта е австрийска и е донесена от банските търговци у нас. Приготвя се от яйца и брашно в съотношение 1 яйце към 50 гр. брашно, щипка сол и захар, 2 супени лъжици олио. Тънката кора се разточва, правят се ромбове като панделки с притискане и сладките се пържат в масло.
- Кутмач – овчарско ястие, прави се за Петровден от овче сирене от необезмаслено мляко, овче мляко, сол, брашно и вода. Вари се на силен огън и се бърка с дървена лъжица до получаване на каша. сервира се с петмез и мед.
- Паламуд лакерда – рибно мезе, което се приготвя през есента. Нужни са паламуд, морска сол, лимон, олио, дафинов лист, бахар, черен пипер и лют червен пипер на люспи. Затваря се в буркан и за 4-5 дни.
- Етърници – месен деликатес от Странджа, който е от обезкостена свинска глава, свински черен дроб, сланина, праз и подправки.
- Лопушка – специфично ястие от Странджа за пролетта и лятото. носи имито на растението лопух, виреещо край реките в района. Ястието се приготвя с дребни речни рибки или с прясна морска цаца.
- Щирник – това е вкусна зелена баница. Тя се прави с щир и оттам идва името.
- Морузница – печиво с царевично брашно, което е много вкусно. Тя се приготвя от царевично брашно, кисело мляко, мас и захар.
- Маладой – вкусна баница. Етимологията на името е интересна. Преди 200 години Дибич Задбалкански преминавайки през с. Калваклии (тогавашното име на Тополчане), бива посрещнат с вкусна точена баница със сирене. Той я опитал и така му харесала в и казал „Маладой!”. Оттук и името до дне с на надиплената баница.
- Мъстосан ошав – това са сушени плодове в гроздов сок, поднесени със сладък ориз и хлебни трохи.
- Малайник – царевичен тутманик. При него има яйца и кисело мляко, набухвател. Прилича на просеника.
- Масленица – вкусно тестено изделие за закуска от брашно, сирене, яйца, . топла вода, краве масло, мая, захар, оцет, олио, сол и мас.
- Трахана – прави се от всички зеленчуци, които се режат,, пасират и омесват с брашно и мая, балканска чубрица, стрит магданоз, слага се и с джоджен, мащерка и риган. Тестото втасва и след това се претрива с още брашно на полусухи трохи. Казва се още балканска паста.
- Клин – нарича се родопска баница – вижте ТУК.
- Тенурки – това са специални родопски банички. Те са с пънка от сладко и се пържат. Има различни варианти.
