Дайкон (японски 大 根, буквално – „голям корен“, или японска ряпа, бяла ряпа) е от семейство Зелеви (Brassicaceae).
Тази вкусна ряпа дайкон има много мек вкус, подобен на ябълка.
Смята се, че този вид репи са получени в древността от японците чрез селекция на една специална азиатската група сортове репички (Raphanus), растящи в Китай. Растението е включено в ежедневната диета на японците и се нарежда на първо място по площ на посевите сред зеленчуковите култури в Япония. Освен в Япония се отглежда в много други страни от Югоизточна Азия, Европа, Америка. също и в България.
Има много сортове дайкон. Най-често срещаният сорт в Япония, Аокуби, е като гигантски морков, дълъг около 20-35 см и 5-10 см в диаметър. Други сортове са: Миноваси, Токинаси, Цезар, Терминатор, Император, Дракон.
Хранителната стойност.
Дайкон е нискокалоричен продукт, 100 грама съдържа 21 килокалории и осигурява 34% от дневната нужда от витамин С. Установено е също, че зеленчукът съдържа активен ензим, който помага за смилането на нишестените храни.
Използване на дайкон в японската кухня.
Дайкон е важна съставка в японската кухня. Ряпата могат да се маринова в оцет, да се сервира сурова в салати и като гарнитура за сашими. Настърганият дайкон често се използва като гарнитура за риба на скара, натто и соба, с ястия тип темпура. Също често се среща в мисо супа. В някои префектури на Япония е прието дайконът да се задушава с калмари или октопод.
Ситно нарязан този зеленчук се нарича кирибоши дайкон (японски 切 干 大 根). За да се запази запасът от зеленчуцка за зимата, е обичайно да се маринова през есента. Един от най-популярните методи за консервиране и едноименното ястие се нарича takuan (沢 庵).
В източноевропейските кухни този зеленчук е известен като „бяла ряпа“ и се сервира в салати с растително масло, понякога със заквасена сметана.
Но най-широко приложение има освен в японската и в китайската, бирманската, виетнамската, тибетската и индийска кухня.
Любопитно за листата на дайкона.
Младите листа на зеленчука са годни за консумация и могат да се считат за листни зеленчуци. Те обаче не се продават в магазините поради затруднения при съхранението и транспортирането. Тези листа бързо пожълтяват и обикновено се отстраняват от кореноплодни зеленчуци, преди да бъдат изпратени в магазина.
