Броматология: защо е част от науката за храненето

Броматология: нека научим повече за нея

Броматография, броматология: тя е част от науката за храненето (хранителна наука), която се основава на научни и икономически принципи като целта й е използване на хранителните вещества по най-добрият начин.

Името броматология идва от гръцката дума – Broma – храна  + logos – дума. Днес тя все повече се занимава със състава на храната и хранителните продукти, както и с физичните и химични процеси, протичащи при приготвянето й.

Броматологията като наука възниква в началото на 60-те години на миналия век.

Значението на тази наука в съвременните условия на глобализацията на храненето непрекъснато се увеличава. Реално тя решава един от най-социалните проблеми на нашето време – предоставяне на населението на света висококачествени и безопасни хранителни продукти. Броматологията се основава на постиженията на основните науки за храненето.

Познаването на нейните основи е необходимо за:

• специалистите по храните и храненето,
• технолозите за тяхното производство,
• лекарите,
• диетолозите,
• клиничните фармацевти и др.

Савмата броматология решава следните задачи:

• разработва обща концепция за трансформация на  хранителните вещества въз основа на познаване на структурата и свойствата на химичните компоненти в хранителните продукти;
• въз основа на приетите международни стандарти прави рационално проучване на баланса и съотношението на основните хранителни вещества в храната;
• изследва химичните трансформации на хранителните суровини, които се случват под въздействието на различни фактори (химични, физични, биологични и др.) по време на обработка и съхранение;
• проучва и анализира химичния състав на хранителните компоненти, хранителните добавки и технологичните хранителни системи;
• изследва механизмите за образуване на стабилни химични съединения и комплекси в хранителните продукти и разработва начини за контрол на тези процеси;
• изучава влиянието на първичната обработка, технологичната обработка, производствените процеси, методите на консервиране, условията на съхранение, транспортирането и други фактори и промени, които настъпват в готовите продукти;
• установява връзката на структурата на ксенобиотиците  с техния ефект върху хранителните вещества на хранителните продукти;
• разработва и прилага методи за анализ на хранителни вещества, хранителни добавки, технологични хранителни системи, помощни и биологично активни вещества;
• разработва препоръки за екологичната безопасност на храните.