Витамини – роля и основни видове
Учените дефинират като витамини само онези жизненоважни вещества, които тялото изобщо не произвежда или произвежда много малко, тоест незаменими. А съединения, които по състав и функции са близки до витамините, но могат да се синтезират в човешкия организъм, учените наричат витаминоподобни вещества. Те бързо се разлагат при нагряване или се окисляват във въздуха.
Витамините се делят на две големи групи:
- Водоразтворими, не се натрупват в тялото, излишъкът им се екскретира с урината. Това са витамините от група В и витамин С. Те не се съхраняват в тялото и трябва да се приемат всеки ден. Храните, които ги съдържат, трябва да се обработват при готвене така, че да не се губят полезните им свойства.
- Мастноразтворими, по-добре се абсорбират, когато се консумират с мазнини, като имат способността да се отлагат в мастните тъкани и черния дроб. В тази група влизат витамините A, D, E и K. Ежедневната консумация на твърде много мастноразтворими витамини може да доведе до токсични нива, натрупани в тъканите.
Ето най-важните витамини, които играят роля в различни процеси на тялото:
- Витамин А (ретинол) – необходим за функционирането на светлочувствителните нервни клетки (фоторецептори) в ретината. Има роля за здравето на кожата и вътрешните обвивки на белите дробове, червата и пикочните пътища. Витамин А защитава организма от инфекциозни агенти. Източници на този витамин са: маслото от черен дроб, черен дроб, яйчен жълтък, масло, сметана и морски водорасли. Каротеноидите (включително бета-каротин) са пигменти, открити в плодовете и зеленчуците, които им придават жълт, оранжев или червен цвят. Веднъж погълнати, каротеноидите бавно се превръщат във витамин А.
- Витамин D (калциферол) – изключително ценен за човека. Дефицитът му се проявява чрез нарушения на фосфорно-калциевия метаболизъм. Това засяга състоянието на костната тъкан, зъбния емайл, косата и ноктите. При децата липсата на витамин D причинява рахит и костна деформация, а при възрастните хора – остеомалация, остеопороза и риск от патологични фрактури на костите. Основните източници на витамина са: суров яйчен жълтък, ферментирали млечни продукти, сирене (извара), масло, рибен черен дроб и морски дарове. Най-голямо количество от него се съдържа в рибеното масло. Човешкото тяло е в състояние самостоятелно да произвежда този витамин, но само под въздействието на ултравиолетовите лъчи.
- Витамин Е (токоферол) – става дума за мощен антиоксидант. Липсата му води до разпадане на червените кръвни клетки и до спонтанни аборти при жените. Недоносените деца са изложени на риск от развитие на хемолитична анемия. Източници на витамина са: растителни масла, ядки, семена, зелени листни зеленчуци и пшеничен зародиш.
- Витамин К – той има две форми: филохинон и менахинон. Недостигът му води до проблеми в кръвосъсирването. Това се проявява с повишено кървене, кървене от носа и подкожни кръвоизливи. Възможни са кръвоизливи във вътрешни кухини и органи. Филохинонът се намира в растенията и се приема с храна. По-добре се усвоява, ако постъпва с мазнини. Менахинон се произвежда от бактерии в червата, но само в малки количества.
- Витамин В1 (тиамин) – той има съществена роля в процесите в тялото и липсата му води до комплекс от неврологични симптоми, тоест болестта бери-бери. Може да засегне мускулите, сърцето и мозъка. Източници на витамина са: суха мая, пълнозърнести храни, месо (особено свинско и черен дроб), ядки, бобови растения и картофи.
- Витамин В2 (рибофлавин) – с важно значение за усвояването на въглехидрати (производство на енергия) и аминокиселини (градивни елементи на протеини). При липса на рибофлавин хората изглеждат бледи и са с болезнени рани в ъглите на устата и устните. Червени, мазни, лющещи се участъци могат да се появят около носа, над горната устна, по ушите и клепачите и в областта на гениталиите. Засягат се и зрителните органи – конюнктивит, лакримация и фотофобия. Човек има загуба на тегло и апетит. Източници на витамина са: мляко, сирене, черен дроб, месо, риба, яйца.
- Витамин B6 (пиридоксин) – необходим е за преработката на въглехидрати, аминокиселини и мазнини, както и за образуването на червени кръвни клетки. Дефицитът му се характеризира с кожни и неврологични разстройства. Човек има спазми, люспест обрив, зачервен език или изтръпване на ръцете и краката. Витаминът се съдържа в: бирена мая, пшенични трици, субпродукти – бъбреци, черен дроб или сърце.
- Витамин B9 (фолиева киселина) – необходим е за създаването и поддържането на здрави нови клетки. При липса на този витамин може да се развие анемия, проявяваща се с умора, бледа кожа, раздразнителност, задух и световъртеж. Прекомерният му дефицит може да причини зачервен и възпален език, диария, намалено усещане за вкус, депресия, объркване и деменция. Ако бременната жена има дефицит на В9, рискът от раждане на бебе с вроден дефект на гръбначния мозък или мозъка се увеличава. Този витамин се намира в: сурови зелени листни зеленчуци, аспержи, броколи, плодове (особено цитрусови плодове), черен дроб, суха мая, обогатени хлябове, тестени изделия и зърнени храни.
- Витамин B12 (кобаламин) – той е нужен за образуването и узряването на червените кръвни клетки и синтеза на ДНК. При недостига му се развива анемия. Дефицитът на B12 може да увреди нервните окончания, причинявайки усещане за изтръпване или загуба на чувствителност в ръцете и краката, мускулна слабост, загуба на рефлекси, затруднено ходене, объркване и деменция. Източници на витамина са: яйца, месо (особено говеждо, свинско, черен дроб и други видове месо), мляко, миди, стриди, сьомга и риба тон.
- Витамин С (аскорбинова киселина) – той отговаря за образуването, растежа и възстановяването на костната тъкан, кожата и съединителната тъкан. Дефицитът му води до скорбут, който протича с кървене на венците, загуба на зъби, артралгия и намален имунитет. По кожата се появяват множество синини. На фона на дефицит на аскорбинова киселина всички соматични заболявания протичат по-тежко. Витамин С се съдържа в: цитрусови плодове, домати, картофи, броколи, ягоди, сладки чушки и шипки.
- Витамин РР (В3, ниацин) – той намалява концентрацията на общия холестерол и триглицеридите, както и предотвратява образуването на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове. Недостигът му води до пелагра, заболяване, което засяга предимно кожата, стомашно-чревния тракт и нервната система. Витаминът се съдържа в: ръжен хляб, елда, боб, ядки, нерафинирани зърна, мая, яйчен жълтък, мляко, червено месо, черен дроб, птици, риба, гъби, ананас.
- Витамин Н (биотин) – той се синтезира от чревната микрофлора на човека. Биотиновата хиповитаминоза се проявява с дерматит, мазна себорея, алопеция, сънливост и умора. Може да предизвика липсата му мускулна болка. Бобовите растения, както и карфиолът и гъбите са богати на витамин Н; а от животинските продукти: черен дроб, бъбреци, мляко, яйчен жълтък.
Прием и дефицит на витамините
Повечето витамини присъстват в хранителните продукти в изключително малки количества, но са от съществено значение за регулиране на функциите на тялото. За разлика от протеините, мазнините и въглехидратите, те не доставят енергия, но са важни за биохимичните процеси в тялото.
Дефицитът на витамини е патологично състояние, което възниква при липса на един или повече витамини в човешкото тяло. Това оказва роля на имунната защита на организма и води до влошаване на здравето. В медицината се разграничават 2 състояния:
- дефицит на витамини при пълно отсъствие на всеки витамин,
- хиповитаминоза при недостатъчно усвояване на витамини или недостатъчен прием на тези вещества в сравнение с разхода им.
Причините за развитието на авитаминоза се дължат на както на външни фактори: екологични, хранителни и други, така и на вътрешни: нарушаване на функционирането на вътрешните органи.
